Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

四十一

- Какво правиш тук, Техьонг? - студен глас се чу зад гърба ми и секна мислите ми.

От внезапния шум аз се стреснах и изтървах снимката от ръцете си. Рамката се удари в земята шумно и се пръсна на милион парченца, които се разхвърчаха около мен.

- А-аз извинявай, щ-ще изчистя това и ще т-ти купя нова рамка.

Как може да съм толкова безумно непохватен?

Страшно много се притесних от рисковата ситуация, в която сам се поставих, започнах да треперя и клекнах да събирам стъклата от пода, уплашено. В ума ми бе каша, чудех се какво да правя и кажа, стресът ме заливаше, заедно със силни, горещи вълни.

- Зададох ти въпрос. Колко пъти трябва да го повторя, какво търсиш тук?

Усещах колко изнервен бе тъмнокосият.
Едва сдържаше ледения си глас спокоен, дишаше тежко, юмруците му бяха стиснати, веждите свити.

- А-аз... ами... вратата... вратата бе отворена и аз... - започнах да се паникьосвам още повече, заради бесния поглед, който момчето бе забило в мен.

- И ти реши, че ще нахлуеш тук, без дори да попиташ дали може?! - той повиши тон, а погледът ми се размаза, заради сълзите, които напираха да излязат.

- Не, Куки, не з-наех, не исках...

- Спри да събираш шибаните стъкла с ръце, ще се порежеш, мамицата му! - Чонгкук извика и ритна стената от яд.

Аз подскочих стреснато, моментално оставих парченцата отново на земята и една сълза безконтролно се спусна по бузата ми.

- И-извини ме... - буца бе заседнала в гърлото ми, едва дишах, не можех да говоря като хората, а и не намирах правилните думи.

- О, спести си го. Не можа да се стърпиш, нали? Пустият ти, любопитен задник не се стърпя да не влезе тук. Щеше да умреш, ако просто бе стоял шибано мирно! - Чон продължаваше да крещи, а думите му се забиваха в мен като ножове.

Още сълзи идваха и аз не можех да спра падането им. Целият се тресях и хлипах, чувствах се виновен, че наруших личното му пространство и че го ядосах.

- Техьонг... - той щеше да каже нещо, но изведнъж спря, явно знаеше, че може да съжалява по-късно за думите си. - ... заеби.

Чонгкук хвана и дръпна яростно бравата, която имах чувството, че щеше да изкърти и напусна стаята, без да поглежда назад.