Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

十六

Чонгкук паркира колата пред една огромна двуетажна къща, изглеждаща модерна и скъпа.

- Това е семейната ви вила или..?

- Не тук си живея аз по принцип. - момчето ми рече най-спокойно.

- Но с баща си, нали?

- Естествено, че не. Сам съм. Това е моята къща. - каза го сякаш е най-очевидното нещо на света.

- Хайде ела. - той слезе от превозното средство и аз го последвах.

Когато отключи входната врата ме лъхна топла и сладка, приятна миризма. Отвътре беше дори по-луксозно изглеждаща.

Огледах се наоколо и всъщност изобщо не мислех, че дома му ще е толкова поддържан, а обзавеждането, така елегантно. Съдейки по външността на Кук, очаквах къщата му да е разхвърляна и да е в по пънкарски вид. С тъмни мебели и стени.

Прошепнах едно "уау".

- Харесва ли ти? Не е нищо особено, но става за спане.

- Не е нищо особено? Аз за такъв палат не мога и да сънувам.

Куки само леко се изкиска и влезе към всекидневната. Всичко беше направено от дърво и обзаведено в топли, светли цветове.
Това го правеше така уютно. Да не иска човек да си тръгне.

След като огледах детайлите още малко, реших вече да си дойда на думата.

- Защо ме доведе тук, Чонгкук?

Той си бе свалил якето и настанил удобно на дивана.

- За да прекараме малко време насаме заедно, бебчо. Тук никой не може да ни прекъсне.

Чернокосият потупа мястото до себе си и аз като послушно кученце седнах до него и също се съблякох.

- Не се безпокой за баща ми, той рядко идва насам. Твърде зает е в университета си, а също и с двадесет и пет годишната ми "мащеха".

Отворих широко очи от изненада при чутата нова информация.

- В университета? Той да не би...

- Да, баща ми е директорът, както и собственик на проклетата сграда. - извъртя очи с досада приятелят ми.

Не се бях замислял, но...

Директор Чон... Чон Чонгкук...

Има връзка.

- Не предполагах.

- Не се гордея с това.

За момент запазихме тишина.