二十六

1.9K 131 7
                                    

Разглеждах някои от спомените, които бях оставил в старата си стая.

Различни плакати, грамоти и награди от гимназията, старите ми дрехи, албуми, пълни със снимки, книги, които не бях взел със себе си, но бях прочел най-малко три пъти. Всички тези неща имаха огромна стойност за мен. Беше прекрасно и тъжно в същото време.

Кога бях успял да преживея толкова много?

Сякаш половината ми спомени бяха заключени някъде надълбоко в съзнанието ми и сега, благодарение на тази стая се появиха наяве.

Помотах се още малко горе и скоро майка ми ме извика да обядвам. Или то по-скоро стана ранна вечеря. Наистина бях изгубил представа за времето, лутайки се из частите на живота ми, събрани между четири стени.

Когато слязох долу мама не ме остави на мира, докато не си изядох всичко до последната хапка. Натъпках се, като прасенце, но този път си струваше. Липсваха ми домашно приготвените и манджи.

Докато се хранехме си говорехме общи теми с нея и баща ми. За университета, как върви ученето, Джимин добре ли е все пак и него не са го виждали отдавна. Споменах им за Юнги и те веднаха ме питаха дали аз се срещам с някого. Очаквах този въпрос, но въпреки това ме заля доза угорчение. Казах едно просто "не" и смених рязко темата.

След като приключих с вечерята, казах лека нощ на родителите си и се качих отново в стаята си. Видях, че телефонът ми светеше и че имам получени съобщения.

Едното беше от най-добрия ми приятел.

"Те, добре си нали?"

Усмихнах се срещу екрана поради загрижеността му. Явно най-после е прочел бележката ми.

"Разбира се, Чими. Ще се върна в неделя, бъди спокоен."

Отворих и другото съобщение, но като видях от кого е веднага съжалих.

ухьонги липсвакшкж мий"

Чонгкук.

Зачудих се защо беше написано по този начин и защо изобщо го беше написал.

Дали бе пиян?

Препрочитах изречението и малки сълзички се оформиха в очите ми, защото знаех, че не мисли това, което е написал. Или поне се е опитал да напише.

Почукване на вратата ми ме накара да подскоча, веднага да потъркам очи и да сведа глава надолу.

The Drug In Me Is You //taekook// Donde viven las historias. Descúbrelo ahora