Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

九

Усетих леко погалване по главата и вместо да ме събуди, това ме приспиваше още повече.

- Техьонг... Те... - нежен глас прошепна в ухото ми.

- Ммм... - измърморих с пресипналия от съня си, сутрешен глас.

- ХАЙДЕ СТАВАЙ, пръдльо. Днес вече ще ти дам цялото си внимание.

Отворих очи от силните викове и видях Джимин да се взира в мен с лъчезарна усмивка.

Моментално се ухилих сънено. Това момче имаше една от най-прекрасните усмивки на света. Можеше да оправи деня ти само с нея. Скрих лицето си в опакото на дланите ми, заради силната светлината и се прозях.

- Хайде, Тее.

Приятелят ми беше нетърпелив и започна да ме гъделичка навсякъде по тялото, за да ме разсъни. Много мразех някой да прави това, главно защото имах ужасен гъдел. Засмях се с цяло гърло, но не по мое желание, докато опитвах да спра с ръце и крака Чим. Ако продължавахме така скоро нямаше да излезем.

======================

*няколко часа по-късно*

- Да не си посмял да го направиш, Чим!

- Няма пък! Аз им го оставих на готово. Един опит ми остана само, така че си го заслужих. На практика е мое. - продължаваше да се инати приятелят ми, като отказваше да тръгне с мен.

Това, което беше станало е че бяхме в мола и Джимин реши, че иска да ми вземе подаръче от кран-машината за играчки.

Беше забавно първите няколко пъти, като не хващаше нищо, но после той се ядоса и реши, че няма да спре докато не извади едно огромно плюшено мече, което си хареса вътре.

Аз му повтарях да се откаже, но той заяви, че го иска за себе си и похарчи доста солидна сума. Ако ставаше дума, за тези пари можеше да си купи около десет мечки от магазина. Но той бе твърдоглав.

След дълго мърморене от моя страна, тъкмо успях да го убедя да се откаже, защото всичко е нагласено за будали като него, така че да печели само машината. Джимин тръгна, но разбира се късметът не бе на моя страна.

Дойдоха младо семейство с малко момиченце в количка и от първия опит, бащата хвана точно мечката на Джимин и я извади. Той почервеня от яд и сигурно от половин час следвахме хората, за да намери удобен момент, в който те не гледат към дъщеря си, за да може да свие проклетото мече.