Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

四十八

- К-куки, трябва... аз... ъгх и-искам да се разделим.

Чонгкук замръзна на място.

Той изтърва пълната чаша от ръцете си и тя се счупи на пода, разливайки червената течност на земята и разпръсвайки наоколо милион парченца стъкла.

Чашата бе точно описание на сърцето ми в момента. Непоправимо, разбито, кървящо.

Изведнъж Чон започна да се смее.

Той просто започна да се хили, без капка хумор. Прокара пръсти през косата си, като я заглади назад и ме погледна в очите.

Аз сведох поглед. Нямах смелостта да го погледна.

- Това бе добра шега Техьонги, но ми коства една от чашите. Другият път не бъди толкова сериозен с майтапите, че почти се вързах. - той се изкиска нервно и аз продължавах да плача, като гледах пода.

- Н-не е шега. Истина е. Т-трябва да се разделим.

- К-какво? - гласът му едва не се пречупи. Той отвори широко кръглите си очички и устните му се разделиха. - Какво имаш предвид? Как така трябва да се разделим?

Кук явно осъзна колко сериозен съм всъщност и започна да говори бързо от притеснение.

- А-ами.. - не знаех какво да кажа. Не бях подготвил достатъчно достоверна лъжа.

Почувствах се страшно виновен. Не стига, че измъчвах себе си, но наранявах и него.
Той ми каза, че ме обича, цял следобед си е играл да готви, да ми направи изненада, розите, колието, виното, а аз какво направих в замяна?

Зарязах го...

Но това беше най-правилното решение. Поне така си мислех. Така трябваше да мисля.

- Бебчо, защо искаш това? Аз мислех, че си щастлив с мен, м-мислех че те радвам, че връзката ни е в добро състояние. Кажи, какво не правя както трябва, с какво те нараних, че не искаш да си с мен повече?

- Н-не, Чонгкуки, не...

- Защо си нещастен с мен, да не би да съм лошо гадже, някъде сбърках или пък ти омръзнах? Омръзнах ли ти, Техьонги?

С всяка негова дума, треперенето и плача ми ставаха по-силни, хълцах, давех се, болеше ме.

- Н-не е тов...

- Нали каза, че ме обичаш? Защо искаш да ме напуснеш? Кажи ми и ще опитам да се реванширам, ще ти дам място или пък повече внимание, от каквото имаш нужда...