Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

二十二

- Браво! Справили сте се прекрасно момчета! Много съм доволен и нямам никакви забележки. Освен може би към теб, Ким Tехьонг. Бъди по-уверен. Имаш амбиции и знания. Не позволявай на притеснението да те предаде.

Аз и Хосок току що бяхме представили работата си. До последно се паникьосвах и истерясвах, даже успокоителни пих.
Но след като всичко мина и професорът каза тези думи, сякаш камък падна от плещите ми.

- Благодарим за вниманието! - с червенокосия казахме в един глас и си седнахме усмихнати.

- Казах ти, че ще се справиш, Те!

- Имах чувството, че ще умра и разложа там отпред.

- Но ето че си жив, глупчо. - Хоби ми говореше мило и аз не спирах да се усмихвам, като идиот. Бях горд от себе си.

- Нека запазим тишина и за останалите студенти!

Следващи щяха да са Джимин и едно момиче от нашия курс, което и то като приятеля ми нямаше партньор до последно.

Добре, че се намериха.

Изслушахме тях и още две двойки и приключихме за днес. Излязохме от залата и с двамата ми приятеля се запътихме напред.

- Справих се добре, нали? Хубаво, че беше Юнги да ми помогне иначе никога нямаше да успея да се подготвя само за два дни.

- Знаех си аз, че има нещо гнило. Ти не си толкова умен. - след това изказване Чим ме фрасна по рамото и се засмя. Шегувах се, разбира се. Вярвах в приятеля си.

- Ама и ние бяхме страхотни! - Хоби се обади.

- Абе и по-добре можеше да е.

Джимин и червенокосият започнаха да спорят и да се закачат, но на мен нещо друго ми привлече вниманието и аз замръзнах на място.

Видях как Чонгкук стоеше с неговите приятели на една маса, точно срещу нас и докато си приказваха и се смееха едно момиче се бе наместила в скута му.
Беше се облегнала на гърдите и галеше лицето му.

Скоро Хоби и Чим също се спряха и ме попитаха какво има. Като не отговорих, те проследиха погледа ми и останаха в същото панирано положение, в което се намирах и аз.

- Какво по дяволите!? - русокосият попита. Аз не можех да помръдна. Това определено не бяха просто приятелски действия.

- Чонгкук и поредната играчка в ръцете му.

Сякаш разбрал какво се случва, някакво непознато за мен момче ни заговори. Аз без да отделям поглед от картинката пред мен, попитах.