Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

二十七

- Техьонг? - познат глас изрече името ми. Аз отворих очи стреснато и видях пред себе си една висока, стройна фигура.

Разширих очи от изненада.

Какво виждаха очите ми?

- Лиса?

- Боже Те-Те, това ти ли си? - момичето с кестенява коса и сладък бретон ме гледаше с огромните си, кръгли очи и широка, пълна с изненада усмивка.

- От плът и кръв.

- Не мога да повярвам! - Лиса се доближи до мен и аз станах от люлката. Със всичка сила тя се метна в обятията ми. Аз моментално я гушнах, като обхванах слабото ѝ телце.

- Мина толкова време. Боже, станал си много по-висок и още по-секси. И косата ти... по-дълга е. Леле, какви мусколяги имаш! Толкова си различен.

- Все същият съм си. - изкисках се леко срещу брюнетката.

С Лиса бяхме добри приятели като малки. Беше ми почти толкова близка, колкото Джимин. Но постепенно нещата изстинаха между нас, защото тя се измести да живее в Япония, заедно със семейството си.

Запазихме приятелството си, но то не беше толкова силно, колкото преди. А сега... ами последно се бяхме чули, когато тъкмо ме бяха приели в университета. Тоест преди две години.

- Ами ти? Я се виж. Къде е мис шини и очила? Яка мацка си станала. Сигурно момчетата ти се кланят.

Тя започна да ми се смее и ме потупа по гърдите.

- Да, прав си, не си се променил. - момичето стисна бузките ми, досущ като някоя баба.

- Как ми липсваше, бастун такъв!

- Впрочем, ти как така си в Корея?

- Да идем да седнем в някое кафене и ще ти разкажа. И без това има толкова неща да си споделим. Съгласен?

Аз кимнах срещу нея. Не бях осъзнал колко ми липсваше това момиче до сега.

- А ти пък на кого ще викаш бастун!?

                        ==============

- Да, за жалост сме тук само за още два дни. Но и това е добре, имайки предвид, че татко не искаше изобщо да се връщаме.

- Предполагам сте на хотел?

Тя кимна.

- Даже вчера идвах до старата ни къща. Новите собственици са я направили наистина жестока.