Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

十三

- Уау. Просто уау. Какъв палат само!

Джимин и аз стояхме и зяпахме сградата, простираща се пред нас.

Къщата или смея да кажа замъка на граф Дракула, бе огромен, луксозен и модерно построен, почти невъзможно да е на един колежанин.

- Да не сме объркали адреса? - аз попитах изумен, макар и да знаех, че не сме.

- Естествено, че не. Хайде да влизаме.

Пред входа и в двора на къщата беше пълно с всякакви хора. Едни се натискаха жадно, други пушеха, а трети просто си говореха на спокойствие.

Имаше тук-таме познати от университета лица, но повечето никога не ги бях срещал през живота си.

Музиката кънтеше из цялата улица и отвсякъде се чуваха крясъци. Не разбирах как от съседните домове не са се оплакали до сега.

Когато прекрачихме входната врата мръсен въздух ни лъхна. Цигарен дим и задушна топлина от целия народ вътре. Беше претъпкано. По-пълно и от моловете, когато има разпродажби.

- Сега накъде?

- Накъдето си искаме! - Джимин беше толкова развълнуван. Аз бях по скоро в "най-много половин час и се махам от това място" настроение.

Просто не се вписвах в такава обстановка. Нуждаех се от топъл чай, тишина и книга. Сега и завинаги.

- Хей, Те! Ти дойде. Виж се само, изглеждаш прелестно. И кой е красивият ти приятел?

Хосок изкочи от тълпата и ме прегърна. Не беше нужно дори да го помирисвам. Личеше си от километри, че е пиян. Очите му лъщяха и усмивката му бе дори по-широка.

- Аз съм Джимин.

Хоби също си каза името и вместо да му подаде ръка, той направо дръпна Пак в обятията си. И двамата се засмяха.

- Страшно готин приятел имаш, Те. Алкохолът е в кухнята, елате с мен да ви налея.

Аз тъкмо щях да кажа, че не пия, но Джимин кимна весело и ме дръпна след момчето.

- Ти сигурен ли си, че той си има гадже? И то от женски пол? Много е разгонен. - Чим ми прошепна и аз го сръгах в ребрата.

- Пиян е не виждаш ли? - оправдах Хосок аз.

- Водка, уиски, вино, шампанско, бира или класическата соджу? Какво искате?