Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

十九

- Нe! Моля те, спри! Н-недей! Не!

Чух силни крясъци до себе си и веднага отворих очи. Навън беше тъмно и само луната осветяваше въртящия се до мен Чонгкук, целия плувнал в пот и говорещ на сън. Той правеше движения с ръце и повтаряше "не" многократно.

- Чонгкуки! - поклатих тялото му. - Чонгкуки, събуди се!

- Не!

- Куки!

Той накрая отвори широко насълзените си очи и се огледа наоколо. Явно осъзна къде се намира всъщност, хвърли се в прегръдките ми и започна да подсмърча. Аз погалих гърба му и прошепнах.

- Шшт. Само лош сън. Кошмар. Не е истина. Тук съм. Спокойно. Всичко е наред.

Той ме изгледа за момент с огромен поглед и отново се сви в мен, аз продължавайки да го милвам.

- Н-но то б-беше истина. - Чон хлипаше уязвимо.

- Шшт. Хайде ела да легнем. Имаш нужда от сън. Ела. - дръпнах го върху мен и сега Чонгкук бе този, който зарови лицето си в шията ми. Ролите ни бяха разменени.

Кук ме стисна много силно, все едно ме държи да не избягам и аз галех скалпа и областта около ушите му успокоително, като му шепнех, че всичко е наред. Той се поотпусна и започна да се унася.

                       ==============

Хлопания и тряскане на врата ме стреснаха и събудиха от сладкия ми сън. Чонгкук бе обвил ръце около мен и спеше спокойно, но аз се бях стреснал.

Дали някой се опитва да влезе с взлом?

Отделих се внимателно от спящия красавец и станах. Осъзнах, че не нося никакви дрехи и веднага взех от земята първото нещо, което видях - кърпата на Кук.

Обвих я около кръста си и грабнах една голяма ваза от етажерката на момчето за самозащита. Стигнах до вратата с бавни и плахи крачки.

- Бебчо, какво по дяволите правиш? На война ли си тръгнал? - дрезгавият сутрешен глас на Чонгкук се чу зад мен и ми изкара акъла.

- Някой влезе в къщата! Може да се опитват да я оберат. Или по-лошо, някой иска да ни убие докато спим.

- Такава си паника, Техьонги. Остави тази ваза на мястото ѝ. Това сигурно е госпожа Уанг. Идва да чисти къщата два-три пъти в седмицата. Беше близка с баба ми, имам и доверие. И плюс това домът ми има куп камери и аларми. Никой не може да влезе неканен. По-спокоен? Хайде ела сега при мен. - той потупа празното място до него.
- Едва осем часът е. Много е рано.