Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

二十八

- Чим, добре ли си?

Джимин търкаше врата си, който сега имаше червени следи от грубите пръсти на Чонгкук.

- Да, да всичко е наред.

- Глупости! Погледни си врата. Нещо друго стори ли ти преди да дойда?

- Спокойно, Те.

- Защо беше всичко това? Какво търсеше той тук?

- От вчера стои пред вратата и те чака с бутилка уиски, която отдавна вече е празна. Каза, че няма да се махне докато, не говори с теб. Мислеше си, че го лъжа, че те няма и накрая, като опитах да го изгоня, той се ядоса и ме нападна. Ии останалото го видя с очите си.

Нямах думи. Наистина бях безмълвен, исках всичко просто да приключи.
Всички драми, болки, проблеми. Но аз сякаш ги привличах с някой огромен магнит, залепен за гърба ми.

Успях да избягам за малко в родния си град, но още с връщането си всичко ме заля отново. Дръпнах Джимин в обятията си и го стиснах силно.

- Съжалявам, Чими. - вече нямах сили дори да се разплача. Просто уморени въздишки напуснаха устните ми.

- Не се притеснявай, Те. Няма за какво да се обвиняваш. Стига си изкарвал себе си виновен за всичко. - той се надигна на пръсти и остави целувка по бузката ми. Най-очарователното нещо на света.

- Айй колко си нисъ...

- Не смей!

Чим много се дразнеше когато му се подигравах за височината.

- Добре, добре. - засмях се заради бързата смяна на тембъра на гласа му.

- Липсваше ми.

- Ти на мен не. - подразних го и той ме отблъсна настрани сърдито.

- Шегувам се, Пак къде ми е височината Джимин.

- Край! - той започна да ме гони из стаята.

- Много устат си станал за един уикенд в Тегу. Кой те научи на тези затапки? Мама ли?

- Всъщност да, заедно с нея обсъдихме, че девет годишният ми братовчед е по-висок от теб.

- ЪГХХХ. - русокосият изръмжа сладко от раздразнение и скочи отгоре ми, като двамата паднахме на леглото. Той беше върху мен и започна да ме гъделичка.

- Май ти избяга дар словото, а? - Джимин продължаваше да прокарва малките си пръстчета по цялото ми тяло и да предизвиква ужасния ми гъдел.