Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

十一

Още един скучен ден в университета беше на лице. Слава на богу, че приключи.

Лекциите ни тъкмо бяха свършили и аз се запътих към вкъщи. Джимин ме беше оставил сам, но след като вече знаех причината и дори я познавах нямах нищо против.

Е, почти.

Излязох от сградата и потреперих, когато хладен вятър ме лъхна. Тръгнах напред с бързи крачки. Исках само да се прибера, да облека нещо топло, да си легна под завивките и да спя.

Бях на път да си сложа слушалки в ушите, когато ужасни крясъци привлякоха вниманието ми.

Стреснах се, но любопитството ми, както винаги ме предаде. Чуваха се мъжки гласове. Караници и... стенания?

Подадох се леко зад ъгъла на тясната уличка, през която минавах и моментално съжалих за избора си. Видях как не кой да е а Чонгкук беше хванал за гърлото едно посинено от бой момче и му крещеше в лицето.

- Сега смешно ли ти се струва, а? Забавно ли ти е? Защото на мен много.

Видимо по-ниското момче, едва гледаше, заради причинената му болка, опитваше се да се измъкне от хватката на чернокосия, но без успех.

- Отговаряй като те питам, лигльо! - гласът му отекна в празната улица. - Ще ми проваляш сделките? Ще посягаш на приятелите ми? Ще ме правиш на глупак? Че и на всичкото отгоре ще се смееш, а?

Каза това с толкова спокоен тон. Затишие пред буря. Даже и започна да се смее след думите си. Приличаше на някой психопат.

- Хайде, забавлявай се сега, измет! - изкрещя така силно и с такава ярост, че чак аз настръхнах.

Чонгкук започна да го налага с юмруци. Първо по лицето, после в стомаха и ребрата. Момчето се опита да го блъсне, но нямашe полза, бе твърде слаб.

Скоро Кук започна и с ритници. Той се гърчеше под силата на чернокосия, а това него сякаш го укоражаваше да продължава да го пребива.

Кръв започна да се стича от непознатия и да цапа ръцете и блузата на Чон. Добре, че бе черна на цвят. Гледката беше ужасна.

Не можех да оставя нещата така. Бях започнал да треперя и то определено не от студ. Със сълзи в очите си от страх, аз изкрещях името на тъмнокосия. Той се обърна и момчето се свлече по стената, нямащ сила дори да стои на краката си.