Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

二十一

- Мисля, че това е идеален завършек на презентацията. А в доклада трябва да допълним информация от 77-ма страница в учебника.

С Хосок стояхме в една от залите в университета, след като лекциите днес бяха приключили и довършвахме проекта си.

- Ох, много ми е притеснено. Срам ме е. Не мога да говоря пред непознати. Знам, че ще объркам нещо или ще се вцепеня. Ще проваля и двама ни. - аз се паникьосах още от сега.

- Те, успокои се! Ти пък, ще мине добре. Просто утре излизаме, представяме го бързо и всичко ще е наред. Няма нищо страшно. Хората няма да ни изядат. - Хоби се опита да ме успокои.

- Да, но в гимназията винаги някой ми се смееше, защото се притеснявах и запъвах. Това водеше до по-ниска оценка и много плач от моя страна.

- Стига, Техьонг. Тове не е гимназията. Тук хората са зрели... повечето. Ще те изслушат и професорът ще оцени труда ни. Само бъди спокоен и не мисли за това. - червенокосият потупа гърба ми и аз се усмихнах насила.

Той дописа още няколко изречения на компютъра. Когато приключи го изключи и ме погледна с широка усмивка.

- Готовo!

Аз му отвърнах, този път с по-искрена усмивка и той ми даде силна прегръдка.

- Страхотен отбор сме, нали?

Кимнах му. Беше си вярно. Наистина много се трудихме да изготвим всичко.

- Та сега, ти какво мислиш да правиш?

- Ами ще се прибера в нас и ще се моля да умра в съня си, за да не се налага да излизам утре пред всички. Знаеш обичайното.

Хоби поклати глава и се засмя.

- Бих ти предложил да излезем, за да те разведря, но обещах на Джой да отида в тях...

- Не се притеснявай, Хоби. Аз и без това съм изморен.

Момчето ми кимна, даде ми още една прегръдка и излезе от залата.

Аз след него също тръгнах, облякох якето си и увих един шал около врата ми. Днес бе доста хладно.

Започнах да вървя пеша и да дишам чистия, студен въздух. Почти бях стигнал до общежитията, когато усетих някакво присъствие зад себе си. Не се обърнах, но то продължи да се приближава до мен.

Ускорих крачка, но скоро студена ръка се обви около устата ми, а друга върху очите ми.