Ｔｈｅ Ｄｒｕｇ Ｉｎ Ｍｅ Ｉｓ Ｙｏｕ ／／ｔａｅｋｏｏｋ／／

十五

2...

3...

4...

5 часа.

Не можех да заспя.

Въртях се на всевъзможни страни, местех възглавницата, стисках очи, но не се получаваше. Сън не ме хващаше.

Обмислях ли, обмислях нещата от снощи...

Какво всъщност ставаше между мен и Чонгкук? Какво се случваше в неговия живот? Защо налетя така лесно на бой на Хосок? А и случката с онова момиче. Все още ми се повдигаше при спомена.

Зарових уморено главата си в завивката. Тъкмо клепачите започнаха да ми натежават и в този момент алармата ми за ставане звънна. Това трябва да е една лоша шега....

Изключих я и видях, че имах съобщение. Беше от Джимин.

"Техьонг, аз съм Юнги. Джимин е с мен в нас. Снощи е пил доста, затова ще го оставя да се наспи. Ще бъда с него през целия ден, не се притеснявай."

Изпуфтях. Отговорих с едно бързо "добре" и станах, за да се приготвя.

Приятелят ми започна много често да отсъства от лекции и накрая щеше да си изпати на изпитите. Джимин е умно момче, но все пак изпуска важен материал.

Поклатих глава, извадих първите дрехи от гардероба си, които видях и ги облякох. Косата ми днес беше страшно рошава, затова просто сложих една шапка, която всъщност бе на Чим и излязох навън.

Как ми бе писнало от студеното време.

С големи крачки се запътих към университета и скоро стигнах в топлата сграда. Имаше още малко време докато лекциите започнат и аз потърсих с поглед познато лице. След няколко минути оглеждане, червена глава привлече вниманието ми и аз бързо се затичах към нея.

- Хоби?

- Хей, Те!

Когато видях лицето на момчето се стреснах. Бузата му бе леко посинена и имаше бинт, увит около носа му.

- О, боже, Хоби толкова съжалявам. Добре ли си? Боли ли те? Счупен ли е?

- Те, спокойно. Добре съм. Ти нямаш никаква вина, за действията на онзи глупак. Не е счупен, но ме наболява. Лекичко.

Аз го изгледах дори по-виновно, когато се усмихна и зададох следващия си въпрос, мърморейки.

- Ще се оплачеш ли от него?

- Нямам намерение... не ми се занимава отново с хора като него.