- Не се притеснявайте г-жо И, синът ви ще е в сигурни ръце тук. - Юта извади една от неговите изпипани до съвършенство фалшиви усмивки и остави чашата си чай на малката масичка пред него.
- Не се и съмнявам. - увери го тя. - Ти си младеж за пример, изтънчен и възпитан. Много се радвам, че ще му помогнеш.
- О, благодаря ви. Ще се погрижа добре за Тейонг, бъдете сигурна.
Тейонг му хвърли скептичен поглед, след това се обърна към майка си, но тя изобщо не го отрази, а просто слушаше с възхищение думите на другия.
- Понякога, - започна Юта. - когато се чувствам объркан и не знам как да постъпя винаги искам съвет от родителите си. За всичко се допитвам до тях.
- Това е чудесно. Нямаш нищо общо с разюздания си доведен брат.
- Какво за мен?
Въпросното момче стоеше зад канапето на което седеше Юта и се подсмихваше ехидно.
- Игнорирайте Джехьон, г-жо И.
- Ние и без това ще тръгваме. - тя стана и дръпна Тейонг след себе си. - Беше ми приятно Юта.
- Удоволствието беше изцяло мое.
Щом чу вратата да се затваря Юта извъртя очи и съблече сакото си хвърляйки го нанякъде с раздразнение.
- Какви досадници.
- Защо бяха тук? - попита Джехьон.
- Синът й е момчето, заради което бившия ми ме заряза.
- Ще си отмъщаваш, а? - Джехьон каза подигравателно и седна на канапето до него.
- И ти ще ми помогнеш.
- И как по точно?
- Всички го харесват, защото е толкова наивен и невинен. Ако му отнема това няма да има причина да го харесват. - обясни му Юта.
- Искаш да спя с него?
- Мхм. - Юта се приближи към Джехьон слагайки ръката си на бедрото му и започна бавно да я придвижва нагоре.
- Не съм заинтересован, прекалено лесно е. Защо не го направиш сам?
- Защото всички ме мислят за мил и добър, и предпочитам така да си остане.
Погледа на Джехьон се плъзна надолу от очите на доведения му брат към устните му. Започна бавно да се приближава искайки да ги вкуси. Точно когато разстоянието беше почти минимално, Юта се отдръпна от него и се изправи.
- Ще ми помогнеш или не?
- Как да се изразя, скъпи ми хьонг. Той просто не ми действа, бил съм с толкова много като него. Вече с нищо не ме изненадват. - Джехьон се изправи и се насочи към Юта, който разглеждаше някакво списание, което стоеше на шкафа зад канапето.
- А от кой би се заинтересувал? От него например? - Юта му показа някаква статия от списанието.
Джехьон го взе и се зачете.
- Това е сина на новия директор нали?
- Мхм. - Юта посочи към определена част от статията. - Ето това тук е най-интересното от цялото интервю. Как връзките нямат значение за него, училището и образованието е на първо място.
- Това вече е предизвикателство.
- Напротив това е невъзможно дори за теб.
- Мога да го накарам да се влюби в мен и след това да спя с него. Искаш ли да се обзаложим? - предложи Джехьон.
- Хм. - Юта се направи, че мисли наистина усилено по решението си. - Добре. Приемам облога ти.
- Какво ще заложим?
- Ако спечеля, безценната ти кола става моя.
- Ами ако спечеля аз? - попита разсеяно Джехьон.
- Ще ти дам това за което мечтаеш най много.
- Бъди по-конкретен, хьонг.
- Ако спечелиш... - Юта се приближи обвивайки ръцете си около врата му и зашептя срещу ухото му. - ще ти позволя да спиш с мен.
- Това е сделка.
- Определено.
__________________
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
