Когато Джехьон влезе в кафенето, знаеше, че Сиченг ще е там и не сгреши. Е, все пак нямаше как да не е, тъй като Джехьон бе закъснял с повече от половин час.
Сиченг седеше на една от масите до прозорците. Джехьон се насочи към него, вървейки съвсем спокойно и бавно. Седна на стола срещу другия и се усмихна виждайки раздразнения поглед, който му хвърли Сиченг.
- Закъсня. - каза той през зъби. - Не съм дошъл да ми губиш времето!
- Съгласен съм. - Джехьон точно се канеше да започне, когато сервитьора дойде за поръчката му. - Дълго кафе без захар и минерална вода.
Щом сервитьора се отдалечи, той продължи.
- На кратко - Юта иска да ти отмъсти задето го заряза, заради Тейонг. И сега смята да го изчука. - Джехьон каза всичко така сякаш не бе нищо особено.
- Това е глупаво, Тейонг не би се съгласил дори да излезе с него, пък какво остава за чукане. - Сиченг се облегна и скръсти ръце.
- Да, и аз така предположих. Но двамата прекарват много време благодарение на майката на Тейонг, която иска Юта да му е нещо като наставник.
- Виж, познавам Тейонг и знам... - Сиченг замълча, когато сервитьора се върна с поръчката на Джехьон и остави чашите на масата. - Знам, че той няма да се поддаде на игричките на Юта. С Тейонг излизахме две седмици и аз се държах мило с него, но въпреки това дори не съм го целувал. Той не ми позволи.
Джехьон се засмя и отпи от кафето си.
- Какво му е смешното?
- Виждал съм ги заедно, да се целуват. И от това, което видях Тейонг не му се дърпаше. Също така Юта ми каза, че Тейонг му е казал, че го харесва.
- Не е възможно. - Сиченг се намръщи.
- Истина е, няма причина да те лъжа. - Джехьон го погледна сериозно. - За това трябва да ми помогнеш. Искам да държиш Тейонг на страна, предполагам, че ще си повече от щастлив да си го върнеш.
- Обаче, не разбирам едно. - Сиченг се наведе напред, облягайки лакти на масата. - Защо искаш да държа Тейонг настрана от Юта!
- Защото не искам, да се влюби в Тейонг.
- Влюбен си в брат си!? - попита Сиченг изненадано.
- Доведен брат, нямаме кръвна връзка! - каза Джехьон през зъби. - Всички го знаят, не сме братя!
- Да де все тая. - Сиченг махна с ръка пренебрежително. - Съгласен съм, искам да си върна Тейонг. Но пропускаш една малка подробност, аз ще го държа на страна, но това не е гаранция, че Юта ще отвърне на чувствата ти.
- Не се тревожи, тази част вече е измислена, проблемът беше Тейонг, но вече няма да е. - Джехьон се изправи от мястото си изваждайки портмонето си. - Беше ми приятно да си говорим, но бързам. Ще се видим скоро.
Джехьон остави няколко банкноти на масата.
- Да, още утре.
- Добре тогава. До утре.
Джехьон излезе от кафенето чувствайки се горд от плана си. Сега вече нямаше какво да му попречи.
***
Дойонг лежеше на леглото си и четеше книга, когато чу почукване на врата.
- Влез. - провикна се той, предполагайки, че е Джони.
Вратата се отвори и затвори, но Дойонг продължи да чете, без да отделя поглед от книгата.
- Какво четеш?
Чувайки гласът, Дойонг погледна изненадано към момчето в стаята и се изправи в седнало положение.
- Какво правиш тук, Джехьон!?
- Обеща ми да излезем още веднъж. - той се подсмихна. - Какво, да не би вече да си забравил?
Дойонг извъртя глава настрани. Спомняше си, но след разговора му с Джони и неговото предупреждение, не му се искаше да остава сам с Джехьон.
- Хей, Дойонги. Всичко наред ли е? Изглеждаш притеснен? - Джехьон сметна, че е добра идея да се прави на загрижен пред него и съдейки по изненадания поглед от чернокосия, бе прав.
- Аз... Добре съм. Просто не очаквах, че ще дойдеш, нито, че ще излезем толкова скоро.
- Защо да чакаме? Не ми е приятно да ме мислиш за някакъв негодник, за това искам възможно най-бързо да ти докажа, че не съм.
Чувайки думите му Дойонг се обърка още повече. Джехьон бе такава мистерия, толкова труден за разгадаване и разбиране.
- Ако не искаш да излезем сега, няма проблем. - Джехьон се усмихна уверително. - Е, какво решаваш, Дойонги?
__________________________
Ups! Tento obrázek porušuje naše pokyny k obsahu. Před publikováním ho, prosím, buď odstraň, nebo nahraď jiným.
