Cruel Love | Boyxboy

73

Всичко се случи много бързо.

Преди ЯнгЯнг да има време да размисли или усмисли точно какво бе на път да направи, вече се намираха на задната седалка в едно такси.

Не беше пил и капчица алкохол, но се чувстваше като опиянен. Някак цялата тази неизвестност го караше да се вълнува. Дори и да се опитваше не можеше да намери причина да спре това, което бе на път да направи.

Усети погледа на Сиченг върху и обърна глава към него. Забеляза как краищата на устните му бяха повдигнати в лека усмивка, погледа му бе толкова проницателен, сякаш виждаше през него.

Почувства пръстите на Сиченг да се плъзгат по бедрото му и инстинктивно затвори очи, затаявайки дъх.

Скоро таксито спря и влязоха. Следващите мунити преминаха мигновено.

ЯнгЯнг се озова легнал на леглото в спалнята на другия, докато Сиченг бе надвесен над него и целуваше устните му бързо и грубо. Ръцете му опипваха любопитно тялото му, вмъквайки се под блузата му.

Сиченг приплъзна устни към врата му, поглъщаше кожата му жадно и ненаситно.

Сиченг определено бе наясно с това какво прави и иска. Нямаше колебливост, нито несигурност в докосванията му.

ЯнгЯнг усещаше как възбудата в него нарастваше, Сиченг бе толкова страстен, определено знаеше как да му достави удоволствие.

Но в следващия момент си спомни за Хендери. С него бе толкова по-различно. Не изпитваше същото със Сиченг.

ЯнгЯнг прехапа устна, отново мислеше за него. Каквото и да правеше винаги Хендери бе в мислите му и това го побъркваше.

Стисна очи и без да осъзнава бе започнал да плаче.

Щом Сиченг забеляза състоянието му бързо се отдръпна от него.

- Хей какво ти има!? - попита той притеснено. - Да не би да направих нещо!?

ЯнгЯнг се изправи в седнало положение, докато се опитваше да спре да плаче.

- Не, п-просто...

В следващия момент Янг се хвърли към Сиченг прегръщайки го и зарови лице в рамото му.

Сиченг замръзна на място и погледна към него объркано. Какво трябваше да направи сега? Изобщо не бе добър в това да утешава.