- Ще се видим утре, Те. - Юта се приближи и го целуна, но Тейонг бързо се отдръпна и започна да се оглежда.
- Хьонг, ако майка ми ни види, ще откачи. - измърмори той, но Юта го игнорира и го придърпа към себе си поставяйки целувкана на покрития му от смучки врата.
- А, това как ще ѝ го обясниш. - засмя се той, гледайки към лилавите петна по шията му.
- Ще ги скрия. - Тейонг вдигна яката на ризата си, успявайки да ги прикрие.
- Мхм, ризата няма да стои постоянно така.
- Ще внимавам.
- Както кажеш. - Юта се отдръпна от него и отвори входната врата. - Чакам те утре следобед вкъщи.
- Добре хьонг.
Юта излезе и Тейонг се огледа нервно. Не обичаше да остава сам с майка си. Тя бе доста властна и обичаше да му казва какво да прави без да се съобразява с мнението му.
Реши да се качи в стаята си, но скоро след като отиде чу майка му да го вика. Той бързо слезе на първия етаж и започна да се оглежда чудейки се къде бе най-вероятно да е майка му.
- Във всекидневната съм. - провикна се тя.
Тейонг влезе в стаята и видя майка си, която седеше на дивана. Той се настани до нея и изкара тиха въздишка, нямаше желание да разговаря с нея.
- Забелязах, че с Юта се разбирате доста добре. - каза тя радостно.
- Да. - усмихна се Тейонг.
- Радвам се, че... - щастливото ѝ изражение бе помрачено щом погледа ѝ попадна върху врата на Тейонг. - Какво е това?
Очите на Тейонг се разшириха и бързо дръпна яката на ризата си, въпреки че вече бе безсмислено.
- За к-какво говориш?
- За това на врата ти! - извика тя и се приближи дърпайки рязко яката. - Кой го е направил!? Да не си продължил да се срещаш с онзи Теил!?
Тейонг се паникьоса. Не знаеше какво да прави, но бе сигурен, че майка му не трябваше да разбира за връзката му с Юта. Ако това се случеше, Тейонг никога повече нямаше да види японеца.
Реши, че единственото, което можеше да направи бе да излъже.
- Да, продължих да излизам с Теил.
- Тейонг! - извика тя и се изправи. - Няма да ти позволя да напуснеш тази къща!
- Но мамо...

YOU ARE READING
Cruel Love | Boyxboy
FanfictionРазглезени богаташчета, подли доведени братя, облози...