- Какво по дяволите правиш, Янг!? - процеди през зъби Хендери, щом бе притиснат към стената на банята от ЯнгЯнг.
- Ти как мислиш? - засмя се той и бавно се смъкна надолу прокарвайки ръце по тялото му, докато накрая се озова на колене пред него.
- Брат ти е тук ако ни чуе ще откачи и ще ме убие.
- Тогава си затвори устата. - Янг извъртя очи и разкопча колана му, след това копчето и ципа на дънките му, смъквайки ги надолу рязко и ловко.
Виждайки очертанието на възбудения му член през боксерките, се усмихна самодоволно и погледна нагоре към него невинно.
- Виждам, че си доста развълнуван, въпреки че се дърпаш.
- Просто млъкни и започвай. - каза раздразнено Хендери, спечелвайки си злобен поглед от другия.
- Мисля, че и преди сме водили този разговор. Не обичам да ми нареждат, не си мисли, че ще направя нещо, което не искам или когато не искам.
- Добре, както кажеш, просто... моля те... - изпъшка Хендери.
ЯнгЯнг се смили над него и смъкна боксерките му надолу колкото да освободи члена му. Обви пръсти около него и прокара ръка няколко пъти по дължината, преди да започне да го поема в устата си.
Прокара език по главичката и засмука силно. Хендери прехапа устна и покри устата си с ръка, опитвайки всячески да спре стоновете, които напираха да излязат.
Пръстите на другата му ръка се заровиха в косата на Янг и стисна няколко кичура в шепата си. Не използваше захвата си, за да контролира движенията или темпото, знаеше, че другия мразеше това.
Янг започна да движи глава по-бързо напред назад, стаята се изпълваше от мокрите звуци и тихите въздишки на Хендери. ЯнгЯнг разкопча дънките си и обви ръка около члена си започвайки да прокарва пръсти по дължината със същото темпо с което засмукваше другия.
Не отне много преди и двамата да свършат, Хендери изпразвайки се в устата му. Янг преглътна тежко и се отдели от него. Стана и избърса ръката си в една от хавлиите, които стояха до мивката.
- Как можа да го направиш? Някой после ще реши да се избърше в тази хавлия.
ЯнгЯнг извъртя очи и взе кърпата, слагайки я в коша за мръсни дрехи.
- Доволен?
- Да, изключително. - отвърна многозначно Хендери усмивайки се широко, докато закопчаваше дънките си. - Сега, както ти споменах, трябва да тръгвам.
