Cruel Love | Boyxboy

52

- Джехьон... - простена Дойонг усещайки ръцете на другия да се плъзват под блузата му.

Джехьон продължи да целува врата му, докато пръстите му свободно докосваха кожата на чернокосия. Притисна го още повече към леглото, щом обви длани около бедрата му и се настани между тях, отърквайки се грубо в него.

Дойонг изстена силно, гърба му се изви и Джехьон единствено продължи с действието си, реакцията на чернокосия му хареса прекалено много.

Но моментът им бе прекъснат секунди по-късно, когато се чу думкане по вратата.

Джехьон реши да игнорира, който и да бе натрапника и се надвеси над Дойонг поглъщайки устните му.

- Джехьон! - чу се гласът на Джони и отново последва думкане по вратата.

-Какво!? - извика Джехьон ядосано и се отдели от Дойонг въпреки протестите му.

- Трябва да говорим, много е важно.

- Сигурен съм, че може да почака. Сега съм малко зает.

- Не може! - настоя Джони. - Моля те, много е важно и трябва да поговоря с някой.

- Върви да говориш с Тен.

- Не мога. Става въпрос за него.

- Мамка му. - въздъхна Джехьон и насочи вниманието си към момчето под себе си. - Дойонги съжалявам, но ако не отида онзи идиот няма да се разкара.

- Няма значение. - Дойонг го избута и се изправи, започвайки да оправя дрехите си. - Явно е важно. Върви.

- Надявах се да ме помолиш да остана, но добре. - Джехьон стана от леглото  и се запъти към вратата - По-късно ще продължим, не се тревожи.

Дойонг сведе поглед, усещайки как бузите му поруменяха и взе една от възглавниците, след това я хвърли по другия.

Джехьон се засмя на реакцията му, но реши да не го дразни повече. Отключи вратата и излезе. Веднага бе посрещнат от тъжното изражение на Джони, който се бе облегнал на стената и гледаше надолу в една точка.

- Кажи сега, какво толкова е станало. - Джехьон тръгна към стълбите и Джони го последва тихо. 

Едва когато се озоваха във всекидневната и Джехьон се настани на дивана, Джони започна да обеснява за случилото се между него и Тен, като си премълча за плана на тайландеца срещу Юта, това сега нямаше значение.