Тейонг лежеше на леглото си, докато чакаше Юта да вдигне телефона си. Майка му нямаше да я има за уикенда и както двамата се бяха разбрали, Тейонг звънна на японеца, веднага щом майка му излезе.
- Юта хьонг. - изхленчи Тейонг щом другия вдигна. - Майка ми излезе, кога ще дойдеш?
- Тръгвам след пет минути. - каза той студено и другия веднага усети, че нещо не е както трябва.
- Хьонг всичко наред ли е? Звучиш ядосан.
- Нищо, за което да се притесняваш Те. Ще затварям.
- Добре. - Тейонг отдели телефона от ухото си и прекрати разговора.
Погледна часа, минаваше два. Тейонг се обърна по корем и облегна глава на ръцете си, докато започна да размахва краката си във въздуха. Чудеше се с какво ли да убие времето докато Юта пристигне. Може би да си пусне нещо по телевизията, но наистина не му се ставаше, така че това отпадаше.
Днес му беше доста изморено, сутринта бе събуден от майка си и едва успя да стане, сега единственото, което искаше е да легне и да заспи, но не можеше защото чакаше Юта.
Как му се искаше още сега японеца да беше тук. Искаше му се Юта да го обгърне си ръцете си и да го притисне към себе си. Да усеща как движи едната си ръка нежно по гърба му, а другата си играе с косата му.
Поривър на мислите му бе прекъснат щом чу звънеца.
Тейонг се намръщи. Не бе възможно Юта да пристигне толкова бързо. Но не се сещаше кой ли друг би бил.
Той стана и се запъти към входната врата. Докато стигне, звънецът не спираше да звъни. Вече изнервен Тейонг разтвори вратата рязко, гледайки ядосано, но само секунди по-късно лицето му придоби изплашен вид.
- Тейонг здравей.
Той погледна към момчето на прага. Защо по дяволите Сиченг бе дошъл!?
Тейонг понечи да затвори вратата, но Сиченг подпря с ръка и я тръшна обратно. Без да чака покана, Сиченг избута Тейонг назад и влезе вътре. Започна да се оглежда и се обърна към Тейонг.
- Майка ти тук ли е?
- Върви си Сиченг. - Тейонг се опита да звучи ядосан, да не показва притеснението си.
Сиченг се засмя и започна да обикаля из стаите, трябваше да се увери, че няма никой. Провери първия етаж, а после втория, като през цялото време Тейонг вървеше след него, опитвайки се да му попречи и да го изгони, но беше безполезно.
Щом Сиченг се увери, че няма никой той хвана здраво ръката на Тейонг и го повлече след себе си, към стаята която предположи, че е неговата.
- Какво искаш от мен Сиченг!? Пусни ме! - извика Тейонг, докато дърпаше ръката си.
Сиченг го пусна и кръстоса ръце.
- Исках да говорим.
- Нямам за какво да говоря с теб! - отвърна троснато Тейонг.
- Напротив! Искам да знам как така докато бяхме заедно не ми позволяваше да те целуна, а сега преди няколко дни те видях в скута на Юта.
- Това не те интересува!
- Напротив! - изръмжа Сиченг и се приближи към него. - Как така с него няма проблем, хм?!
- Юта хьонг не е като теб!
- Да, повярвай ми щом разбереш какъв е всъщност, ще ми се молиш да се съберем!
- Това никога няма да стане! - извика Тейонг блъскайки го. - Юта хьонг се интересува от мен, грижа го е!
- На него не му пука за теб! Иска да си отмъсти на мен, защото го зарязах, за да тръгна с теб!
- Лъжеш! - Тейонг поклати глава, не му вярваше. - Върви си! Не искам да те слушам повече!
- За Бога, Тейонг. Толкова си наивен и доверчив. - Сиченг прокара ръка през косата си. - Какво ти е наговорил, че му вярваш толкова сляпо!?
- Върви си!
- Какво да не те е изчукал?! Изчукал те е нали!? - той се засмя. - Знаеш ли Те, аз мога да те накарам да се чувстваш по-добре.
Сиченг запристъпва към него. Тейонг се изплаши от близостта и веднага отстъпи, но краката му се удариха в края на леглото и той падна назад. Подпря се с ръце и се покачи от горе, отдалечавайки се от другия.
Но Сиченг не се отказа, той се качи на леглото и хвана грубо ръцете на Тейонг, държейки го да не мърда.
- Аз сън по-добър от Юта. - изшептя Сиченг надвесвайки се над него. - Искаш ли да ти покажа разликата?
Сиченг го целуна, но Тейонг веднага извъртя глава настрани.
- Махни се от мен! - проплака той. - Остави ме! Не искам!
- Млъквай Тейонг. Ще ти хареса обещавам. - Сиченг се подсмихна и отново го целуна, въпреки протестите му.
Задвижи устните си настоятелно, толкова погълнат в момента, че дори не чу отварянето на вратата.
_________________________
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
