Юта разтвори вратата на спалнята на доведия си брат и нахълта вътре без нищо да го притеснява или интересува. Лично пространство ли? Това са глупости, няма такова нещо като лично пространство или поне така смяташе Юта.
- Закъсня. - каза Джехьон подсмихвайки се, докато закопчаваше копчетата на ризата си. - Ако искаше да ме видиш гол трябваше да дойдеш преди няколко минути.
- Това означава ли, че ако сега те помоля няма да се съблечеш? - Юта се приближи към него и изблъска ръцете му, започвайки да разкопчава копчетата.
- Харесва ми на къде отиват нещата. - Джехьон обви ръце около кръста му и понечи да го целуне, но Юта извъртя глава настрани.
- Как върви със сина на директора? - японеца прокара ръце гърдите му, нагоре спирайки на раменете му.
- Ммм, добре.
- Колко добре?
- Днес ще се запозная с него, оказа се, че ще отседне в дома на лелята на Джони.
- Интересно. - Юта докосна леко устните си до врата на другия. - Защо му е да остава там?
- Не знам. - Джехьон задържа дъха си.
- Е, успех с него. Ще ти трябва. - Юта се усмихна самодоволно и се отдръпна от Джехьон, след това се насочи към вратата.
- Къде отиваш? - попита раздразнено Джехьон.
- Тейонг ще дойде всеки момент.
- Започна нещо. Не мислиш ли, че трябва да го довършиш?
Юта погледна към издутината в дънките на другия, но просто вдигна рамене.
- Ще довърша това, когато спечелиш облога. Което се съмнявам, че ще стане.
***
- Днес няма да имаш урок по пиано. - каза Юта без да отделя погледа си от списанието, което четеше.
- Така ли? - измрънка разочаровано Тейонг.
Юта едва се сдържа да не извърти очи. Остави списанието на масичката пред канапето и погледна с престорена усмивка към другото момче, което се цупеше.
- В последния момент, Теил се обади и каза, че няма да успее да дойде.
Тейонг кимна бавно и седна на отсрещното канапе.
- Така и така си дошъл, може да използваме времето да се опознаем. - предложи японеца. - И без това се очертава да прекарваме доста време заедно през лятото.
