- Хей, Тени.
- Какво? - тайландецът се обърна и погледна въпросително към Джони.
Двамата се намираха в кухнята и тъкмо бяха приключили със закуската, Тен се бе заел с това да измие чиниите.
- Искаш ли ябълка? - подсмихна се Джони докато подмяташе плода в ръката си.
- Ти сериозно ли... - Тен не можа да довърши казанато, защото в следващия момент Джони хвърли ябълката по него.
Виждайки как плода лети към лицето му, Тен изпищя и се отдръпна бързо, а ябълката се стовари в мивката пълна с чинии.
- По дяволите, трябваше да я хванеш! - измърмори Джони.
- Да, защото това е първата ми реакция, когато някой ме замери с нещо!
- Не те замерих, просто ти я подадох.
- Да бе, подаване друг път. - Тен извъртя очи и се върна обратно пред мивката.
Видя ябълката и направи отвратено изражение. Хвана я с два пръста и остави плода на плота, след това продължи с миенето на чинии.
Малко по-късно вратата се отвори и Джехьон влезе. И двете момчета погледнаха към него леко намръщено.
- Мислех, че се връщаш днес вечерта? - попита Джони.
- Върнах се вчера, бизнес срещата на баща ми свърши по-рано. - Джехьон отговори усмихнато и се запъти към кафемашината, за да си направи кафе.
- Тогава, защо не те видяхме вчера вечерта?
- Може би защото се прибрахме към два през ноща. - Тен извъртя очи. - Джони мисли преди да кажеш нещо тъпо.
Двете момчета насочиха вниманието си към Джехьон и го наблюдаваха доста объркано в резултат на изненадващо доброто му настроение. Дори може би добро бе меко казано. Той не спираше да се усмихва.
- Изглеждаш щастлив. - изкоментира Тен докато плакнеше съдовете. - Да не би пътуването с баща ти да е минало добре?
- Не, беше ужасно. Толкова досадно и скучно.
- Тогава, защо си толкова щастлив? - Джони го погледна скептично и кръстоса ръце.
Джехьон единствено се усмихна още по-широко и отпи бавно от чашата си с кафе.
- Започваш леко да ме изнервяш. - предупреди го Джони.
- Добре де. - засмя се Джехьон и остави чашата на плота. - Вчера прекарах една прекрасна вечер с Дойонг.
