Cruel Love | Boyxboy

63

Юта и Тейонг седяха на дивана, по-малкия бе сгушен в японеца, положил глава на рамото и гледаха някакъв филм. Беше тихо, чуваше се само звука от телевизора. Но няколко минути по-късно се чу тряскането на входната врата.

Тейонг погледна объркано към Юта.

- Някой, май влезе?

- Да, явно. - Юта погледна в страни към шикоро отворената двойна врата разкриваща коридора, в очакване да види кой бе дошъл.

Предполагаше, че е Джехьон, едва ли бяха родителите им, те се прибираха доста рядко.

Оказа се прав.

Няколко минути по-късно Джехьон мина по коридора, носейки Дойонг, който бе обвил крака около кръста му, а Джехьон бе впил ръцете си в бедрата му, за да го придържа. Двамата се целуваха страсно и звучно и изобщо не забелязаха, че в къщата имаше някой друг.

Скоро изчезнаха от погледите им и най-вероятно продължиха нагоре по стъбите към стаята на Джехьон.

- Това брат ти ли беше? - попита Тейонг.

- Да. - Юта кимна и насочи вниманието си към филма. - Той и гаджето му.

- Мислех, че не идва тук, защото сте скарани.

- Сдобрихме се, май съм пропуснал да ти кажа.

- Радвам се, че сте се сдобрили. - Тейонг се усмихна. - Забелязал съм, че не се разбирате особено.

- Не, но сега ще се опитам са променя това.

- Напоследък си различен.

- Какво имаш предвид? - намръщи се Юта.

- Държиш се по-мило с околните.

- Не е вярно!

- Напротив. - засмя се Тейонг. - Не се караш безпричинно с всички.

- Може би напоследък съм в добро настроение. - Юта започна да поставя целувки по врата му. - Благодарение на теб.

- Хьонг, спри. - Тейонг го избута леко на страни, но това не попречи на Юта да продължи с действието си.

- Но аз не правя нищо.

- Това нищо винаги свършва по един и същи начин.

- И какъв е проблема?

- Брат ти и гаджето му са тук.

Юта се отдръпна от него и го погледна скептично.

- И в момента Джехьон оправя Дойонг в стаята си.

- Хьонг, моля те, не сега.