След като разговора с Юта не доведе до никъде, Джехьон се върна във всекидневната, за да провери как е Тейонг. Той седеше на едно от канапетата и подсмърчаше, вече не плачеше, но очите му бяха зачервени.
Щом чу отварянето на врата Тейонг погледна към Джехьон в очакване да разбере как е минал разговора.
- Направо е непоносим. - каза ядосано Джехьон и погледна към Тейонг. - Не се притеснявай, ще му мине, дай му малко време да остане сам.
- Мислиш ли?
- Убеден съм. - Джехьон се намръщи спомняйки си как той самия бе изпадал в подобни ситуации и Юта винаги го заплашваше, че каквото и да е това между тях ще приключи. - След час вече ще е забравил защо ти е бил ядосан. Изчакай малко и отиди при него, в стаята си е.
- Сигурен ли си, че не е по-добре да отида сега?
- Да, както казах, не се притеснявай. - Джехьон му се усмихна уверително. - Е, аз трябва да излизам, така че чао.
Тейонг кимна с глава и се усмихна. Джехьон скоро излезе от стаята оставяйки го сам.
Тейонг се облегна назад чудейки се какво да прави. В началото мислеше да послуша Джехьон и да изчака, но не искаше Юта да си помисли да не го интересуваше. Ако не отидеше при него дали нямаше другия да го разбере погрешно?
Тейонг стана от мястото си. Отправи де към спалнята на Юта, не можеше да чака. Обичаше го и не искаше да рискува да го загуби.
Почука на вратата няколко пъти, но не получи отговор. Пое си дъх задържайки го и издиша бавно, след това обви пръсти около дръжката и отвори колебливо. Пристъпи навътре и затвори след себе си. Почти веднага забеляза Юта, който седеше на леглото, бе покрил лицето си с ръце.
- Хьонг?
Юта вдигна глава и се намръщи щом видя по-малкия.
- Нали ти казах да ме оставиш! - каза студено той.
- Хьонг моля те. - Тейонг започна да се приближава бавно към него. - Съжалявам за всичко, което казах. Не исках да те ядосвам.
Юта се вгледа в лицето му. Отново имаше онова изражение, което го подлудяваше. Онзи невинен поглед, който го караше да се побърква и да губи самоконтрола си.
Не можеше да му се сърди, осъзнаваш че само губеше, а Юта мразеше да губи.
- Трябва да се научиш да не ми противоречиш. - Юта се изправи и застана пред по-малкия. - Това, че не можеш да приемеш истината не е мой проблем.
- Съжалявам хьонг.
Японеца прокара длан по бузата, щом стигна до челюстта му обви пръсти и стисна, но не толкова силно, че да му причини болка.
- Този път ще ти простя. - изшептя Юта срещу устните му.
Тейонг изскимтя тихо и стисна очите си. Усети как пулсът му се ускорява, Юта бе толкова близо до него и същевременно не правеше нищо.
- Погледни ме. - нареди му Юта и Тейонг бързо изпълни казаното.
Очите на по-малкия бяха насълзени и Юта прехапа долната си устна. Как бе възможно Тейонг винаги да е толкова неустоим?
Юта скъси малкото останало разстояние и погълна устните му.
Целуваше го бързо и грубо, карайки Тейонг да стене тихо. Японеца плъзна ръката си надолу от челюстта му, движеше пръстите си бавно, но допира му бе настоятелен, груб и плътен. Обви ръката си около кръста му и го пристигна към себе си.
Зарови пръстите на другата си ръка в косата му, прокарвайки ги нежно, но само след миг хвана няколко кичура в шепата си и стисна силно, дръпна и изви главата му назад, откривайки напълно врата му.
Прокара езика си по дължината на шията му и така докато не стигна до ключицата му където постави мокра целувка.
Юта се отдели и се усмихна виждайки колко задъхан бе Тейонг. Използва захвата си около кръста му и го обърна към леглото, а след това го бутна назад, карайки го да легне.
Обкрачи го и хвана ръцете му слагайки ги над главата му.
- Така ще те изчукам, че няма никога повече дори да си помислиш да ми противоречиш. - каза Юта тихо.
- Аз...
- Млъкни. Единственото, което искам да чувам от красивите ти устни е името ми.
Юта го целуна грубо и единственото, което Тейонг направи бе да разтвори устните си, оставяйки Юта да прави какво иска с него.
___________________________
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
