Cruel Love | Boyxboy

58

Тен стоеше пред входната врата на дома на Джони и гледаше колебливо към звънеца. 

Скара се с Джони заради Хендери, а сега се чувстваше ужасно, защото беше безсмислено. Осъзнаваше след непрестанните нападки на Хендери, че може би Джони е бил прав да не иска да се вижда повече с него.

Но той му бе най-добър приятел.

Поне беше.

Сега вече не бе толкова сигурен.

Без да се колебае повече, натисна звънеца преди да е размислил и зачака.

Скоро вратата се отвори и за момент Тен затаи дъх, очаквайки да види Джони, но вместо това бе Джехьон, което го накара да въздъхне.

- Да и аз се радвам да те видя. - каза сарказтично Джехьон.

- Ти направо вече живееш тук.

- Ами това е защото Дойонг е тук, а доведения ми брат ме мрази. Нямам кой знае какъв избор.

- Джони вкъщи ли е?

- Да в стаята си е. - Джехьон отстъпи в страни правейки му място да влезе.

Тен кимна и тръгна на там. Щом се озова пред вратата на спалнята му хвана дръжката колебливо и отвори. Надникна вътре, Джони седеше на леглото си и гледапе към телефона в ръцете му. Явно не бе забелязал, че някой е отворил, защото вдигна глава едва щом Тен вече бе вътре и се прокашля.

- Тени. - Джони побърза да остави телефона си и се изправи.

- Знам, че сигурно ми се сърдиш и не искаш да говорим, но...

- Не. - прекъсна го той. - Не бях прав. Не мога да ти забранявам да се виждаш с приятелите си. Но просто се тревожа за теб.

- Аз също не трябваше да се виждам с него без да ти казвам. Знаех, че ще си ядосан и въпреки това го направих, но съжалявам. - Тен пристъпи към него и обви ръце около кръста му, главата си положи на рамото му.  - Не искам да се караме повече.

- Нито пък аз. - Джони го прегърна, притискайки го още повече към себе си. 

- Може би дори беше грешка и не трябваше да се виждам с него.

Джони се намръщи, отдели се от Тен и го погледна сериозно.

- Да не е станало нещо? Всичко наред ли е?

- Скарахме се, нищо повече.

- Ако искаш да се виждате няма да те спирам.