Юта се събуди чувайки дразнещото звънене на телефон. Разтвори очи и се размърда, усети ръцете обвити около кръста му и погледна през рамо виждайки как Джехьон спи спокойно. Протегна ръка назад и потупа Джехьон, искайки да го събуди.
- Телефона ти звъни. - измърмори Юта и продължи да бута другото момче, докато не се събуди.
- Ммм, какво?
- Телефона звъни.
Джехьон се надигна отделяйки се от Юта, погледна към нощното шкафче където бе телефона му, но видя, не е неговия.
- Това е твоя. - Джехьон взе устройството, канейки се да му го подаде, но щом видя, че този, който звънеше бе Тейонг, спря действието си.
- Кой е?
- Тейонг. - отвърна през зъби Джехьон.
Юта стана в седнало положение и понечи да вземе телефона от ръката на другия, но доведения му брат не го пусна.
- Джехьон. - Юта го погледна предупредително. - Сега не ми е до твоите лигавщини.
Джехьон се намръщи и пусна телефона, но през това време вече бе спрял да звъни.
- Нужно ли беше това? - Юта попита раздразнено.
- Не се сърди, хьонг. - Джехьон се приближи към него. - Ако е важно ще звънне отново.
И само секунди по-късно телефона позвъня.
- Явно си прав. - засмя се Юта и прие обаждането. - Какво има Тейонг?
Джехьон присви очи, чувствайки как започва да се ядосва, мразеше как японеца го пренебрегваше заради Тейонг. Той обичаше да е центъра на вниманието на по-големия и реши, че и сега няма да е по-различно. Погледна към Юта, който лежеше на леглото и говореше усмихнато по телефона.
Джехьон сдържа желанието да вземе проклетото устройство и да го хвърли в стената. Вместо това обкрачи японеца и се надвеси над него. Юта погледна към него намръщено, но Джехьон само се усмихна и зарови лице във врата му.
- Добре Тейонг, но ела след това. - Юта затвори очи щом усети устните на по-малкия върху кожата си.
За момент мислеше да се възползва от случващото се поне малко, преди, както по принцип, да каже на Джехьон да го остави и да се отдръпне, но се почувства странно, както предишната вечер. Сякаш вършеше нещо нередно. Да не би да чувстваше вина. Юта разкара тези мисли от ума си, нямаше защо да изпитва вина, не правеше нищо лошо... Нали?
Усети Джехьон да захапва плътта му, за щастие успя да сдържи стонът който напираше да излезе. Той го бутна със свободната си ръка и Джехьон се отдръпна усмихвайки се самодоволно.
- Тейонг трябва да затварям. - Юта приключи разговора и погледна ядосано към Джехьон. - Нужно ли беше да правиш това!?
- Не разбирам защо се ядосваш. - Джехьон стана от леглото. - Защо Тейонг ти звънеше?
- Нищо важно.
- Наистина ли няма да ми кажеш? - изненада се Джехьон.
Юта въздъхна.
- Искаше да ми каже, че днес ще дойде по-късно.
- И теб това какво те интересува? - Джехьон скръсти ръце.
Това беше добър въпрос. Юта замълча. Какво го интересуваше наистина? Защо бе толкова ядосан когато миналия ден Тейонг не бе дошъл, нито му бе звъннал?
- Не го ли мразеше?
- Така е... - започна японеца, но другия го прекъсна.
- Тогава, защо прекарвате толкова време заедно!?
- Защото майка му...
- Не се оправдавай с това, та Тейонг на практика живее тук!
- Сиченг ме заряза заради него, искам да си го върна! - извика Юта.
- И как си отмъщаваш?! Като се натискаш с Тейонг ли!?
- Джехьон много добре знаеш, какъв е плана ми и това е част от него. Защо се държиш толкова нелепо!?
Джехьон затвори очи и задържа дъха си.
- Мисля, че не го правиш само заради това. - изшептя той сякаш говореше на себе си.
- Какво? - попита Юта объркано. - А защо иначе?
- Забрави! - каза през зъби Джехьон и се обърна като преди това взе дрехите и телефона си.
Излезе от стаята затръшвайки вратата и тръгна нагоре по коридора към своята стая.
Юта седеше на леглото чудейки се какво изведнъж му бе станало на Джехьон. Защо бе толкова ядосан? Какъв му бе проблема с Тейонг и това колко време прекарваше с него?
През това време Джехьон вече бе в стаята си и звънеше на Сиченг. Нямаше за кога да отлага повече, не можеше да рискува.
_________________________
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
