Джехьон седеше на единия фотьойл и гледаше с празен поглед към телевизора където даваха някакво глупаво предаване.
От вчерашните премеждия с Дойонг, не можеше да спре да мисли за него. Предполагаше, че причината е държанието на чернокосия. До сега не бе срещал някой, който да се отнесе по такъв начин към него. Да вярно е, че и преди е имал момчета, които са се правили на недостъпни. Но ключовата дума е правят се, а не че всъщност са.
Всеки един, който се е правел на такъв всъщност е имал за крайна цел да спи с него, но е искал да се порадва на вниманието на Джехьон. Докато при Дойонг нещата стояха различно. Можеше да го прочете в погледа му. Беше изплашен и изнервен от близостта на Джехьон, но в същото време го гледаше и пренебрежително.
Джехьон определено щеше да се позабавлява. Беше сигурен, че накрая ще постигне целта си колкото и трудно да е, а и нямаше друг избор. Все пак искаше да спечели шибания облог и да изчука Юта.
При мисълта за доведения му брат стенещ под него и изцяло да негова милост, Джехьон усещаше как дънките му утесняваха. Затвори очи за миг, опитвайки се да разкара мислите за апетитния Юта от съзнанието си преди да се е възбудил.
Насочи вниманието си към глупавото предаване, за да се разсее. Точно когато мислеше, че съзнанието му се е успокоило в стаята влезе не кой да е, а именно неустоимия му доведен брат.
Джехьон се намуси, точно като някое пет годишно дете, което не е получило желаната играчка, и скръсти ръце. Реши да не обръща внимание на Юта, който очевидно искаше да говори с него, сега не беше в настроение за игрички, в които накрая той щеше да е загубилия.
Юта обаче имаше сериозното намерение да говори с Джехьон и не мислеше да се откаже. Застана пред телевизора, виждайки че вниманието на другия бе насочено там. Джехьон само извъртя очи и наклони глава настрани отново гледайки към телевизора. Юта присви очи и в следващия момент се обърна и изключи телеизора от контакта.
