Джехьон седеше на алеята и чакаше Джони да му отвори. Когато това най-накрая се случи, Джехьон извъртя очи и го бутна настрани влизайки навътре така сякаш си бе у дома.
- Джехьон! - извика Джони тичайки след него.
Джехьон се спря и го погледна скептично.
- Къде е той?
- С леля ми са на верандата.
- Да вървим там тогава.
Джони въздъхна дълбоко, но нямаше друг избор освен да направи това, което другия искаше. Той го поведе през всекидневната и излязоха на верандата. Там на кръглата стъклена маса около, която се намираха плетени дървени столове, Джехьон видя възрастна жена на около четиридесет години, която беше лелята на Джони, и чернокосо момче. Той се загледа в момчето усмихвайки се. Чернокосото момче имаше бяла кожа контрастираща с тъмната му коса, красиви тъмно кафяви очи и невероятна усмивка, която за съжаление изчезна в мига в който забеляза Джехьон.
Джехьон от друга страна само се усмихна още повече и се настани на стола до него поздравявайки лелята на Джони.
- Здравей, Джехьон. Джони не ми каза, че ще идваш. - тя погледна строго към племенника си, който само извъртя очи и седна на единствения свободен стол. - Нищо по-добре, че дойде. Аз тъкмо се канех да тръгвам. Имам работа.
- Не искам да се натрапвам. - каза престорено мило Джехьон и погледна към момчето до себе си, което се мръщеше.
- Глупости! - възрази тя. - Тъкмо с Джони ще правите компания на Дойонг.
- Да с удоволствие. - Джехьон натърти на думата подсмихвайки се.
- Е, аз тръгвам.
Джехьон изчака докато възрастната жена влезе вътре и тогава погледна убийствено към Джони, намеквайки му да се разкара и да го остави насаме с Дойонг.
- Сетих се, че трябва да звънна на Тен. - Джони се изправи и се насочи на вътре, оставяйки двете момчета сами.
Джехьон веднага насочи внимание към Дойонг, който гледаше настрани правейки се, че другия го няма. Джехьон кръстоса ръце чудейки се защо чернокосия имаше такава реакция щом го видя и защо се държеше по този начин.
- Дойонг, нали? - попита той.
Дойонг въздъхна дълбоко, но погледна разсеяно към Джехьон кимайки.
- Аз съм Джехьон.
Другия отново само кимна, без да каже и дума.
- Не са ли те учили, че е невъзпитано да не отговаряш на въпросите, които те питат?
- Нямам желание да говоря с теб. - проговори Дойонг най-накрая.
- Но защо? - попита Джехьон и можеше да се усети подигравателната нотка в гласа му.
- Не те харесвам.
- Не ме познаваш.
- Не искам да те опознавам.
- А как иначе ще разбереш дали ме харесваш или не. - Джехьон се наведе към него, но Дойонг моментално се дръпна назад ставайки от стола.
- Няма нужда да те опознавам, за да знам, че не те харесвам.
Джехьон се засмя тихо и също стана от стола. Започна да пристъпва бавно към него. Щом застана пред него по-близо от необходимото се усмихна самодоволно, виждайки как първата реакция на Дойонг бе да отстъпи крачка назад.
- Знаеш ли, думите ти нямат смисъл. - каза нежно Джехьон. - Мислех, че като се има предвид интервюто с отново списание ще кажеш нещо по смислено.
Дойонг гледаше надолу мълчейки.
- Честно казано и интервюто беше безсмислено сега като се замисля. Връзките не били от значение, не съм съгласен с това.
- Аз смятам, че - започна тихо Дойонг държейки главата си наведена надолу. - в такава възраст като нашата никой, не може да изпита и осъзнае какво е любов.
- Това не е вярно. - Джехьон повдигна брадичката му с два пръста, искайки да срещне погледа му. - На колко години си?
- Осемнайсет. - Дойонг гледаше в очите му и Джехьон можеше да забележи притеснението и нервността в другия.
- Аз съм на деветдайсет.
- Не ме интересува нищо свързано с теб. - Дойонг блъсна ръката му и се отдръпна от него насочвайки се към вратата.
Джехьон го гледаше с усмивка как влезе вътре и скоро изчезна от полезрението му. Може би щеше да е по-трудно от колкото си мислеше, но сега след като най-накрая се срещна с Дойонг нямаше начин да се откаже.
____________________
Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
