Когато Тейонг се събуди, започна да се оглежда дезориентирано за момент, чудейки се къде е. Разтърка очите си с пръсти опитвайки да се разсъни. Спомни си предишната вечер и се обърна настрани очаквайки да види Юта, но него го нямаше.
Тейонг се намръщи, споняше си, че бе заспал в прегръдките му, което означаваше, че Юта трябваше да е тук. Той се изправи в седнало положение и усети силна болка да се разпростира в долната част на кръста му, карайки го да извика от болка.
Защо го болеше толкова? Не очакваше, че ще го боли и след това.
С бавни движения Тейонг се изправи. Отиде в банята и си взе горещ душ. Щом приключи облече халата си и слезе на първия етаж, очаквайки Юта да е там, но уви.
Тейонг се намръщи, нима Юта си бе тръгнал, просто така и то без да му каже. Накуцвайки Тейонг бързо се върна в стаята си. Взе телефона си и без да се замисля набра номера на японеца. Почака известно време, Юта не вдигна веднага.
- Да? - чу се сънения му глас.
- Юта хьонг, къде си? - проплака Тейонг, дори не осъзнаваше, че сълзи бяха започнали да се стичат по бузите му.
- Тейонг? - отвърна изненадано той. - Какво ти има?
- Какво ми има ли? Защо си тръгна? Защо не ми каза!?
- Аз...
- Защо ме остави сам хьонг!? - извика Тейонг през сълзи. - След случилото се вчера вече не те ли е грижа за мен!?
- Те, успокой се...
- Ела тук хьонг! Веднага! Сега трябваше да си тук! Защо ме остави!?
- Трябваше да свърша нещо важно, моля те спри да плачеш. След малко съм при теб.
Без да казва нищо повече Тейонг прекрати разговора и хвърли телефона си в земята. Не го интересуваше, че с това си действие счупи телефона. Бе обзет от гняв, че Юта не бе при него. Нима имаше друго, което е по-важно за японеца. Само мисълта за това побъркваше Тейонг.
Той искаше да е единственото, което интересува Юта, искаше да е най-важния човек за него.
Тейонг разтвори гардероба си рязко и започна да си вади дрехи.
***
Щом разговора приключи, Юта скочи от леглото. Преоблече се по най-бързия начин и излезе от стаята си. Стигайки до стъпалата към първи етаж, той срещна Джехьон, който се изпречи на пътя му.
- Доста бързаш. - каза той скръствайки ръце.
- Джехьон нямам време за глупости! - извика Юта и го изблъска от пътя си.
- И какво е станало, че бързаш толкова? При Тейонг отиваш нали?
- Да. - Юта го погледна сериозно. - И след като нямам време, ще те оставя да размишляваш над нещо.
- Не, не мисля. Имам си друга работа.
- Напротив. Когато по-късно се върна се надявам да имаш добро обяснение, за това, защо вчера видях, как Сиченг целуваше Тейонг насила.
Очите на Джехьон се разшириха. Това не беше плана му. Сиченг дори не му бе казал за това.
- Какво има? - сопна му се Юта. - Защо мълчиш, изведнъж нямаш думи?
- Хьонг...
- Виж какво Дже. Спри да се държиш като малко разглезено момче, защото започва да ми писва. - Юта пристъпи към него. - Не знам какво целиш, но престани, преди да се скараме. Повярвай ми не искаш да стигаме до там.
- Ами ти хьонг!? - Джехьон каза през зъби. - Говориш така сякаш вината е само моя. И какво изобщо ти пука за Тейонг!? Нали го изчука постигна шибаното си отмъщение! Сега защо си тръгнал да го защитаваш?!
- Млъквай!
- Какво да не си се влюбил в него!?
- Стига си дрънкал глупости! Не съм влюбен в него! - Юта извърна глава настрани.
- Тогава защо отиваш при него хьонг? - Джехьон обви ръце около кръста му и го придърпа към себе си. - Защо не останеш с мен?
Юта веднага се отдели от него гледайки ядосано.
- Добре. - Джехьон извъртя очи. - Така или иначе скоро няма да имаш друг избор освен да ми позволиш да те изчукам.
- Моля!?
- Баса, скъпи ми хьонг. - засмя се Джехьон. - Скоро ще го спечеля.
Юта не каза нищо, повече. Обърна се и слезе по стълбите след това излезе от къщата. За момент бе забравил за проклетия бас. В началото бе сигурен, че Джехьон няма шанс, но сега нещата се променяха.
Сякаш не му стигаха появилите се проблеми с чувствата му към Тейонг, а сега и глупавия бас. Не искаше да спи с Джехьон, не и при сегашните обстоятелства, не и след случилото се с Тейонг.
Но Юта щеше да измисли нещо, така че съботира Джехьон и да бъде сигурен, че няма да спечели.
_____________________________
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
