Cruel Love | Boyxboy

40

Дойонг влезе пръв в спалнята, Джехьон малко след него затваряйки вратата. Чернокосия направи още няколко крачки и спря на място. Обърна се насочвайки ядосания си поглед към другия.

- Обясни ми. - каза привидно спокойно Дойонг. - Или не, чакай. Нека те питам за момчетата преди мен?

- Изслушай ме. - Джехьон се приближи, но другия отстъпи назад.

- Вярно ли е това, което каза.

- Не. - заяви твърдо Джехьон. - Намеренията ми към теб са сериозни. Влюбен съм в теб, Дойонг. Откакто се запознахме всичко се промени.

- Защо Юта твърди обратното?

- Няма да отричам. Излизал съм с много момчета преди теб. Бях ужасен, използвах ги за секс, не ми пукаше за чувствата им.

- Значи си ме излъгал! Всичко, което казват е вярно! - извика Дойонг.

- Но това е минало! - Джехьон хвана ръцете му. - Никой друг не ме интересува, искам само теб.

- Пусни ме! - Дойонг се опита да се измъкне от захвата му, но не успя.

- Не! Ако го направя ще си тръгнеш а не мога да допусна това да се случи!

- Остави ме!

- Няма! Дойонг моля те, не мога да си представя и ден без да съм с теб! Ти промени всичко в мен, не можеш да ме оставиш! Имам нужда от теб!

- Джехьон.

- Моля те Дойонг. - Джехьон се опита да срещне погледа му, но чернокосия бе извъртя глава настрани. - Не бих направил нещо, с което да те нараня.

- Защо ме лъга толкова време?

- Защото се страхувах от реакцията ти. Знам, че бях негодник, но никога не бих направил нещо подобно с теб.

- Има ли нещо друго, за което не знам?

- Не. Това е всичко. - побърза да отговори Джехьон.

Мразеше се за това, че го излъга и то за пореден път. Но ако Дойонг разбереше за облога това щеше да е краят. А не можеше да допусне това да се случи.

Дойонг го погледна с насълзени очи. Беше глупаво това, което мислеше да направи. Колкото и всичко в него да крещеше да приключи това на момента, нямаше силата нито волята да го направи. Джехьон го бе накарал да се влюби в него.

Той не заслужаваше втория шанс, който Дойонг мислеше да му даде, но чернокосия искаше да му вярва. До сега Джехьон се отнасяше с него така сякаш бе най-важното за него.