Юта и Тейонг се срещнаха с майка му в един магагазин за дрехи, в търговския център.
- Здравейте момчета! - поздрави ги тя усмихнато.
- Здравейте г-жо И. - Юта се сдържа да не извърти очи, как само не можеше да я понася.
- Тейонг, защо не разгледаш из магазина. - предположи тя.
- Не ми се...
- Отиди. - майка му го погледна строго, при което Тейонг се нацупи и се запъти по нататък в магазина. - Какво става с него? Добре ли се справя?
- О, да. - Юта прехапа долната си устна опитвайки да не се засмее. - Справя се много добре с уроците си. Пианото му се отдава. Също така възприема нещата много бързо. Запомня всичко доста бързо.
- О, добре. Притеснявах се, че няма да свикне да се държи изтънчено, като човек от висшето общество. Не трябваше да го пращам да учи е пансион в чужбина, явно там на нищо не ги учат.
- Аз ще се погрижа много добре за Тейонг. Но... - Юта замълча поглеждайки към майката с престорената загриженост.
- Но?
- Боя се, че има проблем. Тейонг има връзка с учителя си по пиано.
- Не! - възкликна тя слагайки ръка пред устата си. - Не може да бъде!
- За съжаление е истина. Теил му праща любовни писма. - Юта погледна назад към Тейонг за да се увери, че не ги слуша. - Претърсете стаята му сигурно ги е скрил някъде.
- Ще го направя. Веднага щом се приберем.
- Но нека Тейонг да не разбира, че съм ви казал. Мисля, че ще е по-добре да ми има доверие.
- Да разбира се. Благодаря ти Юта.
Японеца се подсмихна, доволен от това, че всичко се развива точно както искаше.
***
Джехьон излезе от душа обвивайки кърпа около кръста си. Отиде в спалнята си, насочвайки се в гардероба. Вървеше като на автопилот, все още полу заспал и не забеляза Юта седящ на леглото му.
Джехьон извади дънки и риза, обръщайки се, за да ги остави на леглото, едва тогава виждайки доведения си брат, който му се усмихваше доволно.
- Този път не закъснях.
- Нямам време за игрички, хьонг. - измърмори Джехьон, игнорирайки го и хвърли дрехите на леглото.
