Cruel Love | Boyxboy

55

- Съжалявам, че закъснях. - засмя се нервно Хендери, докато сядаше на стола срещу Тен. - Имах малко... работа.

- Няма проблем. - усмихна се Тен. - Но поръчах и за теб. Надявам се да нямаш нищо против.

- Не. - той поклати глава, гледайки към напитката си. - Все още помниш какво си поръчвам по принцип.

- Ами не е като да си поръчваш различно всеки път.

- Това, защото не искам да пия нещо, което няма да ми хареса.

- Ти си поръчваш плодов шейк, не разбирам какво има да му харесваш.

- Да прекратим темата, безсмислено е.

- Съгласен. - засмя се Тен. - Е, да говорим за друго. За теб например. Не сме си виждал от отдавна, така че сигурно има доста за разказване.

- Честно казано, няма. Нищо не се е променило, аз съм си същия. - Хендери се вгледа в лицето на тайландеца.

Как бе възможно да е толкова перфектен. А и както сега бе усмихнат по онзи сияен начин изглеждаше още по-невероятно. Как му се искаше Тен да бъде негов, да отвърне на чувствата му.

За всичко си имаше време, все пак. И може би ако всичко преминеше добре, Тен най-накрая щеше да зареже Джони. Хендери не смяташе да пропусне възможността, която бе пред него.

- Хендери? - Тен размаха ръка пред лицето му, изваждайки го от транса му. - Слушаш ли ме?

- Съжалявам, отнесох се.

- Доста си се умислил. Всичко наред ли е?

- Да, разбира се. Просто... все още не съм свикнал с мисълта, че отново се виждаме.

- Чувствам се виновен, че толкова време дори не ти бях звъннал. - каза Тен натъжено, погледа му забит в масата.

- Знам, че го правеше заради онзи.

- Джони много ревнува от теб. Смята, че ме възприемаш като повече от приятел.

Хендери запази самообладание и се засмя.

- Това е обсурдно.

- Знам и аз това му казах, но той не иска да ме чуе. Обичам Джони и не исках да се караме по въпроса. Знам, че това не ме оправдава, надявам се, че поне ще се опиташ да ме разбереш.

- Няма за какво толкова да се тревожиш. - увери го Хендери. - Сега съм тук, нали? Ако не исках нямаше да дойда.