Джехьон и Дойонг бяха сгушени на дивана във всекидневната. Юта седеше на един от фотьойлите, преди малко се бе върнал, тъй като му се наложи да закара Тейонг до дома му.
На всичкото отгоре трябваше да използва колата на Джехьон, тъй като неговата бе на ремонт и слушаше десет минутно обяснение от страна на доведения му брат за това, че ако види дори и драскотина по колата, ще му стъжни живота.
В стаята бе тихо, единствения звук бе от телевизора.
Скоро спокойствието бе нарушено от тръшването на входната врата. Юта и Джехьон се спогледа изненадано. Чуха се стъпки по коридора и скоро баща им се появи на прага на стаята.
Държеше папка с документи, които преглеждаше. Възрастния мъж вдигна поглед само колкото да погледне към момчетата и отново се зачете. Изобщо не отрази Дойонг и това, че Джехьон го бе прегърнал. Не обичаше да се меси в личния живот на синовете си и не го интересуваше особено.
- Момчета и двамата сте тук?
- Да, здравей татко. - Джехьон го погледна намръщено, както винаги работата бе по-важна и дори не смяташе да води нормален разговор с тях.
- В момента бързам, но иначе бих се радвал да поговорим. - каза баща им. - Може би когато се върна след няколко дни, ще прекараме малко време като семейство. Какво ще кажете?
- Къде ще ходиш? - Юта смени темата.
- Имам бизнес среща. Ще съм извън града за около четири дни.
- Това е страхотно. - усмихна се Юта.
Баща му отдели поглед от документите, изненадан от думите на сина му.
- Защо?
- Джехьон от доста време се интересува от компанията и ми мрънка как би искал да взима участие и да ти помага. - Юта се обърна към Джехьон, който го гледаше злобно.
Дойонг седеше и наблюдаваше всичко тихо, не знаеше какво точно става в момента.
- Нима? Джехьон, защо не си ми казвал?
- Ами аз всъщност... - започна, той но Юта го прекъсна.
- Не иска да те претеснява, нали знаеш какъв е. Защо не го вземеш с себе си на тази бизнес среща?
- Хьонг! - каза през зъби Джехьон, не разбираше какво му ставаше на другия и защо се опитваше да го прецака.
