Джехьон отпи от чашата си с кафе и отново насочи внимание към големия прозорец, до него, който имаше изглед към оживената улица.
Това беше едно от любимите му кафенета, но сега осъзнаваше, че не му бе особено приятно. Преди известно време идваше тук с Юта. Това място му напомняше толкова много за страните му отношения с доведения му брат, че обстановката го подтискаше.
Започваше да се изнервя. Сиченг вече трябваше да е тук. Не искаше да се застоява в кафенето.
След малко вратата на кафенето се отвори и въпросното момче влезе в заведението.
Огледа се, докато забеляза къде се бе настанил Джехьон. Тръгна към него, вървеше бързо, и седна на един от столовете.
- Най-накрая. - въздъхна Джехьон, продължавайки да гледа през прозореца.
- Попаднах в задръстване.
- Както и да е. - Джехьон обърна глава към него, гледайки го отегчено. - Трябва да обсъдим нещо важно. Какво си мислеше, когато отиде в дома на Тейонг?
Сиченг си замълча. Не очакваше това.
- Аз...
- Ти глупак ли си?! - процеди през зъби Джехьон. - Вместо да помагаш, ти правиш само глупости!
- Исках да накарам Тейонг да забрави за Юта. - обясни Сиченг. - И съм сигурен, че щеше да се получи, ако брат ти не се бе появил.
- Да бе, щяло да се получи. Трябваше да действаш деликатно, ти все пак познаваш Тейонг. Сигурен съм, че си знаел, че няма да излезе нищо, единствено щеше да го отдалечиш от себе си и така и стана.
- Не исках Юта да го изчука. Исках аз да съм първия.
- Е, вече си изпусна шанса.
- Какво имаш предвид? - Сиченг се надяваше, че не е това, за което си мислеше.
- Юта го изчука.
- Мамка му! - Сиченг удари с юмрук по масата. - Толкова го е заблудил. Манипулирал го е до такава степен, че Тейонг не вярва на никой освен на него.
- Да и ти му помогна. - Джехьон отпи бавно от кафето си и продължи. - Искам да стоиш настрана, ако продължаваш да действаш на своя глава. Не осъзнаваш как не само проваляш своите шансове, но и моите.
- Джехьон не съм сигурен, че Юта те вижда по същия начин.
- Напротив, няма от къде да знаеш.
- Не забравяй, че с Юта бяхме заедно. И той ми споделяше доста неща. - Сиченг го погледна сериозно. - Съжалявам, но Юта не е способен да има искрени чувства към някой. Прави всичко ако има изгода.
- Говорил ти е за мен?
- Да, веднъж го питах какви са отношенията ви. Бях любопитен, защото преди да започнем да излизаме, съм ви виждал да се целувате. Каза ми, че му е забавно да си играе с теб. Харесва му начина, по който винаги му се връзваш и как искаш вниманието му.
Джехьон отново погледна през прозореца. Заболя го, но не се изненада. Все пак той познаваше Юта. Знаеше, че го бе грижа за него до някаква степен, надяваше се, че имаше още нещо.
И все още се надяваше. Продължаваше да мисли, че има шанс Юта да отвърне на чувствата му, въпреки че сега се колебаеше повече от всякога.
***
Джехьон лежеше на дивана, бе сложил една от декоративните възглавниците върху лицето си. Мислеше си за Юта.
Защо изобщо правеше всичко това? Имаше ли някакъв смисъл? Заслужаваше ли си да нарани Дойонг само, за да изчука доведения си брат на когото не му пука за чувствата му?
Дойонг му звънеше цял следобед, но Джехьон само му затваряше. Имаше нужда да събере мислите си, да реши какво ще е най-добре да направи.
Бе толкова объркан. За първи път се замисляше над това колко ужасно всъщност бе това, което прави.
Не след дълго се чу настоятелно звънене.
Джехьон изкара дълбока въздишка и стана, чудеше се кой ли можеше да е. Отиде бавно до входната врата и отвори, това което видя обаче изобщо не го очакваше.
- Дойонг... - той го гледаше изненадано.
- Звънях ти, но ти не ми вдигаше. - каза му чернокосия тихо. - Днес си тръгна ядосан, така и не разбрах защо. Мисля, че трябва да поговорим.
Джехьон кимна.
- Да, наистина трябва. - той се отдръпна, правейки място на Дойонг да влезе навътре.
___________________________
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
