- Или ме е излъгал. - процеди през зъби Кун.
- Стига глупости. - Шяоджун се засмя, опита се да звучи разсеяно. - Сигурно Джемин се е върнал. Аз не съм особено близък с него и не знам.
- Да, нито пък ЯнгЯнг. - Кун кръстоса ръце. - Как може да съм такъв глупак. Прозвуча ми странно, когато Янг каза, че ще се види с Джемин и все пак му повярвах.
- Кун успокой се.
Кун го игнорира и взе ключовете за колата си от шкафа в коридора.
- Какво ще правиш?
- Отивам до дома на Хендери. Янг сигурно е там.
- Не Кун, той едва ли... - Шяоджун нямаше възможност да се доизкаже, защото другия вече бе излязал. - Мамка му!
Той прокара ръка по лицето си. Бе почти сигурен, че Янг и Кун щяха да се скарат ако наистина се окажаше, че по-малкия бе при Хендери.
Шяоджун, знаеше, че Янг наистина трябваше да приключи връзката си с Хендери, но не искаше приятеля му да има неприятности, затова може би най-доброто решение беше да му звънне и да го предупреди.
***
Хендери се бе строполил върху ЯнгЯнг, докато и двамата се опитваха да си поемат въздух. Щом дишането им се нормализира, Хендери пръв се отдръпна и се изправи в седнало положение. ЯнгЯнг колебливо го последва и подпря глава на рамото му.
Очакваше, че Хендери ще го изблъска. Винаги, когато получеше каквото искаше отново ставаше груб, но този път го изненада.
Хендери обви ръце около кръста му и го придърпа повече към себе си, докато ЯнгЯнг не се озова в скута му. Преди Янг да успее да каже нещо, Хендери погълна устните му, започвайки да го целува бързо и грубо.
Янг изстена и вкопчи пръстите си в косата му. Обкрачи го, за да може да е изцяло обърнат към Хендери и леко задвижи бедрата си, при което членовете им се отъркаха един в друг. Хендери стисна кръста му в дланите си, успявайки да спре движението му, само за да може да тласне бедрата си към него.
Миг по-късно се чу звъненето на телефона на Янг.
- Мамка му. - изруга той.
- Игнорирай го. - каза Хендери, преди да нападне врата му и да започне да прокарва устни по кожата му.
Звъненето скоро престана, но не мина много време преди отново да започне.
- По дяволите! - изръмжа той и се наложи да се отдели от Хендери, за да вземе телефона си. - Какво искаш?
