Джехьон се намръщи, чудеше се дали изобщо да вдига, но в крайна сметка го направи.
- Какво искаш? - попита той грубо, нямаше желание да говори с него.
- Какво се случва с плана ти? - Сиченг звучеше ядосано.
Джехьон затвори очи. Бе забравил да каже на Сиченг, че всичко се отменя.
- Вече няма значение. Забрави.
- Как така да забравя!? - извика Сиченг. - Имахме сделка. Аз държа Тейонг настрана, за да можеш...
- Много добре си спомням! Но това не ме интересува. Отказах се от баса, Юта спечели.
- Ами аз!? Трябваше да си върна Тейонг!?
- Забрави го, той се влачи след Юта като изгубено кученце.
- Джехьон, имахме сделка! - Сиченг продължаваше да вика, което караше другия да губи търпение. - Защо изведнъж се отказа!? Мислех, че искаш да си с Юта?
Тен се приближи малко към Джехьон, искайки да чуе за какво става въпрос.
- Дълго е за разказване, но осъзнах някои неща и...
- Това не е честно. Значи ти си решаваш, че вече не искаш Юта и прецакваш и мен.
Джехьон се намръщи.
- Мислиш само за себе си, какво очакваш да направя!?
Тен взе телефона от ръката на Джехьон и без да му мисли прекрати разговора, след това му го подаде обратно така сякаш нищо не беше станало.
- Защо го направи? - Джехьон го погледна объркано.
- Защо си губиш времето да му обясняваш? Няма смисъл.
- Сякаш не познаваш Сиченг и не знаеш каква откачалка е. Не искам да направи някоя глупост като да...
- Да разкаже за облога на Дойонг? - предположи Тен, усмихна се уверително и го потупа по рамото. - Не знае, че сте заедно следователно няма причина да го прави. Но съм почти абсолютно сигурен, че ако бяхте продължили да говорите щеше да му кажеш. Няма нужда ми благодариш.
Джехьон заби поглед в пода.
- Не мога да го изгубя. Не искам да рискувам.
- Наясно си, че рано или късно той заслужава да разбере истината. - Тен се облегна на един от шкафовете и кръстоса ръце. - Не искам да те тревожа, но и двамата знаем, че не можеш да имаш доверие на Юта, а той знае всичко. Дойонг трябва да чуе истината от теб.
