ЯнгЯнг лежеше на дивана, една от малките декоративни възглавнички покриваше лицето му.
- Това е доста досадно.
- Кое? - промърмори едва разбираемо Янг.
- Да ми се налага да гледам как се самосъжаляваш.
- Млъквай, Шяоджун. - ЯнгЯнг махна възглавницата от лицето си и я хвърли по другото момче.
- Не съм виновен, че си глупак и правиш само глупости. - Шяоджун извъртя очи. - Казах ти, връзката, която имаш с Хендери само ще те нарани.
- Не знам за какво говориш. - Янг се изправи в седнало положение и кръстоса ръце. - Не съм наранен.
- О, нима. Тогава защо откакто съм дошъл не си станал от дивана.
- Ти дойде преди малко.
- Да, преди два часа.
- Уморен съм.
- О, защо ли. - каза сарказтично Шяоджун.
- Ти защо изобщо дойде? Не си спомням да съм те викал.
- Дойдох, защото си мислех, че Кун е тук.
- О, да. Разбира се, че ще е заради брат ми, защо да идваш, само, за да видиш как е най-добрия ти приятел.
- Ама ти май не знаеш какво искаш.
ЯнгЯнг се намръщи и се тръшна назад.
- Сега. - Шяоджун стана от мястото си и се настани до него. - Спри да се инатиш и ми кажи какво е станало.
- Ами Хендери изглеждаше толкова добре и не се сдържах, затова го завлякох в банята и го блъснах в стената, после коленичих пред...
- Нямам нужда от такива подробности! - извика Шяоджун.
- И аз това казвам, но всеки път ми разказваш подробности от връзката ти с брат ми!
- Да се върнем на темата.
ЯнгЯнг въздъхна дълбоко и продължи.
- Хендери пак щеше да се среща с Тен и аз се ядосах. Той ми каза да не се меся в личния му живот и да не забравям, че връзката ни е само секс.
- Сам си си виновен.
- Благодаря за подкрепата.
- Така е. Казах да ти внимаваш с него, но ти не ме послуша. Така само се нараняваш, мисля че е време да приключиш с каквото и да е това.
- Не мога. - Янг поклати глава и сведе поглед. - Влюбен съм в него и не искам да го изгубя изцяло.
