Дойонг се събуди и огледа леко объркано стаята, в която се намираше. Тогава си спомни са предишната вечер. Джехьон го бе помолил да остане.
Дойонг се усмихна. Джехьон бе различен от доста от момчетата, които познаваше и различен от това което очакваше да бъде. Имаше чувството, че най-накрая бе готов да бъде с него без да изпитва съмнения.
Той се обърна на другата страна, но там не видя Джехьон. Дойонг се намръщи, но не искаше да прибързва с заключенията и да преиграва, нито да обвинява другия.
Стана от леглото и излезе от стаята. Отиде на първия етаж и се огледа, не знаеше разположението на къщата и се двуумеше на къде да тръгне. Скоро обаче чу шум от една от стаите и се запъти натам.
Открехна вратата и видя Джехьон да стои пред кафемашината, докато удряше с ръка и тихо ругаеше. Дойонг се засмя и влезе навътре.
- Имаш ли нужда от помощ?
Джехьон се обърна, изненада изписвайки се на лицето му, но скоро бе заменена от усмивка.
- Събудил си се. - той остави чашата, която държеше в другата си ръка и тръгна към него.
- Да, а ти имаш проблем с кафемашината.
- Не, просто май е счупена.
- Защо мислиш така?
- Защото след като я ударих спря да работи напълно. - Джехьон се засмя.
Дойонг обви ръце около врата му и се приближи към него, целувайки го без колебание. Джехьон му отвърна мигновено и го притисна към тялото си, хващайки здраво кръста му.
Движеше нежно устните си срещу тези на чернокосия, наслаждавайки се на приятното чувство от целувката. Дойонг му действаше като опият. Нищо друго не го интересуваше в момента освен начина, по който го усещаше толкова близо до себе си.
Дойонг въздъхна тихо, харесваше му колко нежен бе Джехьон с него, колко бе внимателен. Силните му ръце бяха обвити около кръста му здраво, но същевремено деликатно, сякаш се страхуваше да не го нарани.
Вратата се отвори, но Джехьон реши да игнорира, натрапника с надеждата, че ще излезе щом ги види.
- Съжалявам, че ще ви прекъсна, но кухнята не е място за... това.
Джехьон се отдели от Дойонг и погледна през рамо виждайки доведения си брат. Юта стоеше на прага на вратата с кръстосани ръце и доста раздразнено изражение.
