- Хьонг, майка ми каза, че иска да се видите. - Тейонг съобщи тихо, карайки Юта да вдигне поглед от телефона си.
- Каза ли защо? - попита го той.
- Мисля, че нещо свързано с уроците ми по пияно. Нямам учител, нали майка ми уволни Теил.
Юта се намръщи чувайки името му.
- Ще говоря с нея по-късно. - отговори той троснато, изведнъж загуби настроение.
Облегна се назад на канапето и остави телефона си настрани. Загледа се към екрана на пуснатия телевизор, не знаеше какво бе глупавото предаване, но не го и интересуваше, така или иначе всъщност не му обръщаше внимание.
Тейонг забеляза промяната в настроението му. Познаваше Юта от скоро, но въпреки това бе забелязал, че другия бе доста непредсказуем и доста бързо се ядосваше.
Не знаеше защо, но Тейонг винаги се чувстваше странно щом Юта бе ядосан. Така сякаш той бе виновен. Осъзнаваше, че всъщност не е и все пак искаше да намери начин да го убодри, да го накара да се усмихне.
Тейонг стана от фотьойла, който се намираше на другия край на стаята. Запристъпва към японеца бавно, привличайки вниманието му. Юта го погледна бегло и отново обърна глава към телевизора. Това бе достатъчен знак за Тейонг, че може да седне до него и закрачи по уверено.
Настани се до по-големия. Погледна към него с широко отворени очи обмисляйки дали да направи това, което в началото си мислеше. Юта забеляза как Тейонг го гледаше в тренчено и въздъхна.
- Какво има Тейонг? - Юта обви ръка около кръста му.
Тейонг не каза нищо, просто се приближи към японеца и положи глава на рамото му.
- Колко си сладък. - засмя се Юта и прокара другата си ръка през косата му.
- Хьонг?
- Какво?
Тейонг повдигна глава и го погледна леко притеснено, което озадачи Юта. В следващия момент обаче Тейонг го обкрачи и седна в скута му. Японеца се усмихна самодоволно и се вгледа в лицето на другия. Бузите на Тейонг бяха поруменел, устите му бяха леко нацупени.
- Тейонги. - Юта прокара дланта си по врата му, докато стигна до брадичката му и я повдигна, за да срещне очите му. - Кажи на хьонг какво искаш.
- Аз... - Тейонг не знаеше какво да каже, знаеше какво искаше, но се срамуваше.
След случилото се предишния ден между него и Юта не можеше да спре да мисли за това. Юта го караше да изпитва толкова непознати за него неща, не можеше да си представи да прекара дори ден без него. За толкова кратко време се бе привързал много към японеца, беше му приятно дори просто да стоят в една стая заедно и да знае, че той е там.
YOU ARE READING
Cruel Love | Boyxboy
FanfictionРазглезени богаташчета, подли доведени братя, облози...