Cruel Love | Boyxboy

08

- Джони дай ми номера на Дойонг. - каза Джехьон съвсем спокойно докато се разхождаше из стаята си.

- ...

- Не ми мълчи Джони!

- Няма да ти дам номера! - каза грубо Джони.

- Никой не те пита! - извика Джехьон.

- Дойонг не те харесва. Защо не го оставиш намира?

- Защото искам да спечеля шибания облог! Ще го накарам да ме хареса.

- Джехьон вече прекаляваш, не мислиш ли!?

- Не.

- Осъзнаваш ли колко ужасно е това, което смяташ да направиш? Искаш да си играеш с чувствата на Дойонг само за да спиш Юта.

- Не ми чети лекции, нямам време за глупости. А и няма да направя нищо лошо на Дойонг. - Джехьон се засмя. - Само ще го изчукам, но на него ще му хареса, така че няма да има губещи.

- Отказвам да ти помагам повече.

- Добре, тогава цялото училище ще види клипа, на който чукаш Тен.

- Джехьон!

- Давам ти последен шанс. - каза самодоволно Джехьон знаейки, че държи другия в ръцете си и той нямаше друг избор освен да прави каквото му казва. - Ще дойда в дома на леля ти след час.

С това Джехьон приключи разговора и взе ключовете за колата си.

Излезе от стаята запътвайки се към входната врата. Когато я отвори видя Тейонг, който явно точно се канеше да позвъни. Очите му бяха зачервени и Джехьон предположи, че явно е плакал.

- Тейонг. - каза отегчено Джехьон. - Здравей.

- З-здравей. - Тейонг каза тихо. - Юта е тук нали?

- Да, мисля, че трябва да е във всекидневната. - Джехьон го погледна пренебрежително и мина покрай него продължавайки по пътя си.

Тейонг влезе вътре и се запъти към всекидневната. Там видя Юта, който седеше на едното канапе и гледаше нещо на телефона си.

Тейонг се затича към него, сядайки на канапето и обви ръце около врата на японеца започвайки да плаче. Юта го погледна изненадано, дори не беше разбрал, че Тейонг е дошъл.

- Хей какво ти има? - попита Юта изнервено, не му се занимаваше с плачещото момче.

- Майка ми р-разбра за Теил. Н-намерила е п-писмата. Каза, че ще г-го уволни и няма да го в-виждам повече. - каза Тейонг през сълзи. - Забрани ми д-дори да излизам.

- Защо си тук тогава!? - ядоса се Юта и се изправи гледайки другия сериозно.

Тейонг само започна да плаче по-силно и също стана притискайки се към Юта, обвивайки ръце около кръста му.

- Не знаех какво да правя, моля те не ме отпращай.

- Тихо. - нареди му Юта и започна да прокарва пръстите си през косата му опитвайки се да го успокои. - Стига плака, аз ще се погрижа за това.

Тейонг повдигна глава от рамото му, поглеждайки го с големите си невинни очи, от които се стичаха сълзи. При вида му Юта затаи дъх опитвайки да запази самоконтрол. Тейонг изглеждаше толкова уязвим, че караше японеца да го иска неимоверно много.

Юта избърса сълзите му и приплъзна ръката си надолу към врата му, започвайки да го милва.

- Тейонг, знаеш ли, че си много красив.

- Не, не ми се подигравай. - Тейонг извърна глава настрани изчервявайки се.

- Казвам истината. - каза сериозно Юта и се отдръпна от другия преди да е направил нещо. - Сега да отидем и да решим проблема с майка ти.

***

- Г-жо И, не се притеснявайте аз ще се погрижа лично Теил да не се доближава до Тейонг. - каза Юта уверително.

Той приключи разговора и остави телефона си на масата. Когато се обърна поглеждайки към канапето на което седеше Тейонг, видя, че той отново плачеше.

- Сега пък какво?! - въздъхна Юта.

- Мислех, че ще ми помогнеш, а ти...

- Тейонг млъкни! Какво трябваше да и кажа, че ще се виждате тайно ли?! Помисли малко.

Тейонг погледна към пода засрамено, при което Юта извъртя очи. Седна до него гледайки го с някакво разочарование.

- Защо Теил?

- Какво имаш предвид? - попита объркано Тейонг поглеждайки плахо към японеца.

- Защо го харесваш?

- Държи се мило с мен и ме кара да се чувствам специален.

Юта се изсмя.

- Аз също се държа мило. Това означава ли, че ме харесваш. - той го каза шегувито, но виждайки, че реакцията на другото момче бе да се изчерви отново и да забие поглед в пода, разбра че явно изпитва нещо към него. - Какво? Харесваш ли ме, Тейонги?

- Аз... Ами...н-не... В смисъл...

__________________________