Юта реши да не звъни и да чака Тейонг да му отвори, а просто да използва ключа, който му бе дала г-жа И. Отключи и пристъпи на вътре. Огледа се и се отправи към всекидневната. Щом не намери Тейонг там, се качи на втория етаж, тръгвайки към стаята му.
Щом наближи чу гласове и се спря, доближи се до вратата и се заслуша. Разпозна гласа на Тейонг веднага, но другия не успя, въпреки че му звучеше познато, но само минути по-късно осъзна чий е.
Отвори вратата бързо и усети как кръвта му кипна при гледката, която се разкри пред него.
Сиченг целуваше Тейонг против волята му, докато по-малкия се опитваше да го махне от себе си.
Юта притича към тях и хвана Сиченг за кръста му и го издърпа от Тейонг, след това го блъсна настрани. Беше бесен, как смееше Сиченг да целува Тейонг, още повече щом другия очевидно не искаше.
- Юта хьонг! - проплака Тейонг и се спусна към него.
Юта обви ръце около него и го притисна към себе си.
- Те, добре ли си? Какво ти направи?
- Хьонг. - заплака Тейонг. - Накарай го да си върви!
Юта стрелна яростния си поглед към Сиченг, който наблюдавашр размяната им на нежности от страни. Юта пусна Тейонг и го насочи към леглото карайки го да седне.
След това прикова вниманието си към Сиченг. Тръгна към него бавно, но уверено, опитваше се да мисли трезво, да не върши глупости, но просто виждайки някой друг да прави с Тейонг нещо подобно, губеле разсъдака си.
- Какво си мислеше, че правиш!?
- Това е между мен и Тейонг.
- Глупости, няма нищо между вас, всичко е приключило. Не се доближавай до него! - каза Юта през зъби.
- И кой си ти, че ще ми нареждаш?! - Сиченг присви очи.
- Добре, ще се изразя по друг начин. - Юта го блъсна назад. - Тейонг е мой! Само аз мога да го целувам! Само аз мога да го докосвам! Той е мой! Сега се разкарай от тук!
- Не сме приключили... - започна Сиченг, но Юта го прекъсна хващайки блузата му с в шепите си.
- Напротив, приключихте! Да не съм те видял отново да се доближаваш до моя Тейонг! - Юта го блъсна назад.
Сиченг му хвърли злобен поглед, това нямаше да е края, но сега не беше подходящото време, затова без дума повече излезе от стаята и се отправи към изхода на къщата.
