Cruel Love | Boyxboy

53

Вечерята премина в мълчание. Юта дори не поглеждаше към Тейонг, пък какво оставаше да разговарят.

Тейонг се опита да завърже някакъв разговор с него, но Юта просто го игнорираше, държеше се така сякаш не го е чул. Това натъжи по-малкия, не разбираше какво толкова се бе случило.

Не бе направил нищо лошо и смяташе, че японеца преувеличаваше за случилото се със сервитьора. Той просто му помагаше да си избере какво да поръча, нищо повече.

Все пак Тейонг се чувстваше така сякаш е извършил нещо нередно и през остатъка от вечерята, дори не погледна към сервитьора, който бе отишъл при тях още няколко пъти.

Накрая докато се връщаха при колата Тейонг бе на ръба да заплаче. Юта вървеше напред, без дори да се обърне, за да се увери, че по-малкия го следва. Не му харесваше това отношение на японеца. 

Щом се качи в колата, Юта потегли без да губи време. Погледа му беше съсредоточен на пътя, но с периферното си зрение усещаше, че Тейонг гледаше към него. Най-накрая му хвърли бърз поглед и за момент съжали за държанието си щом срещна насълзените очи на по-малкия.

Задържа безчувственото изражение на лицето си и отново насочи вниманието си към пътя.

- Юта хьонг. - обади се едва доловимо Тейонг, гласът му леко треперейки.

Японеца стисна зъби и го игнорира, както правеше през цялото време до сега.

- Хьонг, моля те кажи нещо.

Мълчание.

- Хьонг, защо си ми ядосан?

Юта затвори очи и си пое дълбоко въздух. Този въпрос го вбесяваше, как можеше Тейонг да е толкова наивен понякога.

- Хьонг не разбирам какво толкова е...

- Затвори си устата! - каза през зъби Юта.

- Няма, през цялата вечеря ме игнорира и...

- Тейонг млъкни! - извика той, карайки по-малкия да подскочи стреснато.

Когато пристигнаха Юта излезе от колата по най-бързия начин и отиде от другата страна. отвори рязко вратата и хвана ръката на Тейонг издърпвайки го.

Поведе го към входната врата и скоро се озоваха в  спалнята на японеца. Юта пусна ръката му и се обърна към него.

- Защо съм ядосан? Мислиш, че нищо не се е случило? - Юта се засмя сухо. - Смятам, че бях достатъчно ясен за случилото се.