- Хьонг! - Тейонг се спусна в прегръдките му.
Юта обви ръце около него и го притисна към себе си.
- Майка ми... - проплака по-малкия, но Юта го прекъсна.
- Тихо, успокой се. Тя ми каза.
- Аз съм виновен.
- Не, аз съм. Но нека не мислим за това. - Юта се отдръпна и погледна към Тейонг. Избърса сълзите му и постави целувка на устните му. - Майка ти каза, че ти е забранено да излизаш освен ако не си с мен.
- Хьонг ако тя разбере за нас ще ми забрани да те виждам.
- Няма да ѝ позволя.
- Колко още ще успеем да го пазим тайна от нея?- попита Тейонг притеснено, мисълта да е далеч от другия го побъркваше.
- Ще измисля нещо.
Тейонг го погледна с насълзени очи и леко се усмихна.
- Обичам те Юта. - Тейонг обви ръце около раменете му и го целуна.
Юта му отвърна, но скоро се отдели, думите на по-малкия го уплашиха. Обича го? Дали осъзнаваше какво означават тези думи? Може би Тейонг го казваше просто така.
- Какво има? Нещо лошо ли казах?
Юта го погледна и се засмя, опитвайки да замаскира притеснението си.
- Не мисля, че осъзнаваш това, което каза туко-що Те.
- Но аз те обичам. - намръщи се по-малкия. - Ти не ме ли обичаш?
- Разбира се, че те... обичам. - излъга го Юта, не знаеше какво друго да направи.
Ако му кажеше, че не го обича щеше да нарани Тейонг, а не искаше да го прави.
***
- Джехьон. - усмихна му се Джони щом отвори входната врата. - За първи път идваш и не ми се иска да те изгоня.
Джехьон поклати глава, но се засмя и пристъпи навътре.
- Дойдох да взема Дойонг.
- Ще излизате?
- Да, мислех да дойде вкъщи. Юта излезе набегом и се съмнявам, че ще се върне тази вечер.
- Надявам се, че не си планирал... - започна Джони мръщейки се, но Джехьон го прекъсна.
- Не, не. Ще гледаме филми.
- Силно се надявам.
- Е, няма да лъжа. Много го искам. Знам, че Дойонг не е готов, затова ще изчакам.
