Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Наблюдавах майка си и Рафаел, докато се вричаха да бъдат един до друг каквото и да става. Любовта покрай тях се носеше във въздуха, а аз се радва на щастието им. Най-накрая и тя беше щастлива. След като татко ни напусна тя винаги е била заета да бъде и майка и баща. Беше твърде изморена за да излиза на срещи или за каквото и да е, а сега стоят пред мен заедно хванати за ръце с широки усмивки.
-Той пристигна ли? - попита Рафа, оглеждайки се за синът си. Едва днес, на сватбата им щях да се запозная с него, а той пропусна голяма част от нея. Не разбирам какъв син трябва да си, за да пропуснеш сватбата на баща си. Веднага щом Рафаел зададе въпроса си зад мен се разнесе познат дразнещ глас.
-Съжалявам, че закъснях! Кара, татко радвам се за вас. А това сигурно е моята сестричка? Кажи "здравей" на батко си Матю.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
