STEPBROTHER

43

Мрак на всякъде покрай мен. Единствената светлина идваше от луната застанала срещу прозорецът ми високо в небето, покрай всички тези звезди. На никого не му пукаше как се чувства тя. Не се питаха дали е самотна или как е. Точно както правеха с мен. Бузата ми все още пареше от шамара на майка ми, а сърцето ми все още се късаше на парчета. Чувствах се толкова не нужна.

Отварянето на вратата на стаята ми ме изненада. Минаваше може би два вечерта и мислех, че съм единствената будна. Тъмнината покриваше всичко, включително и силуета пред мен. Не виждах кой е, но знаех че това е Матю. Той е единственият, който караше сърцето ми да бие толкова лудо. Може би идва да се извини? Да каже, че съжалява?
Може би ще иска да си върнем детенцето?

-Матю... Те вече знаят за това, което имаше между нас. Ние можем... Ние можем да си върнем детето. Да го отгледаме. Знам, че това е голяма отговорност и мислиш, че сме прекалено млади за родители, но вече се случи. Имаме шанса да се погрижим за нашето дете....-започнах обнадеждена,докато той не ме прекъсна, разбивайки илюзията ми.

-Престани да си правиш глупави планове, Грейс! Мислиш ли, че бих искал да бъда родител все още?! Прекалено рано е и ако имах възможността щях да върна времето назад и да не правя същата грешка! Разбрах какъв човек си с времето и искрено съжалявам, че ти се доверих..

-За какво говориш.?! Какъв човек съм?! Какво толкова съм ти направила, Матю!? Не разбирам! Аз трябва да съм ти бясна! Съсипа ми живота, но въпреки това продължавам да се унижавам, молейки ти се да бъдеш до мен и детето ми! Но знаеш ли, писна ми! Писна ми всеки път да се държиш с мен така. Бях глупачка, когато се влюбих в теб, но ти беше различен. Мислех, че те е грижа поне малко за мен! А ти си бил единствено използвач! Мразех те, толкова  много, че започнах да се привързвам към теб.

-Никой не те е карал! Вече не ти вярвам, Грейс! Оказа се, че никога до сега не съм те познавал. Мислех те за различна още тогава, но ти ми доказа, че не е така, връщайки се при бившият ти, който те изрита като мръсно куче, замествайки те с друга! След това се опита отново да си ме върнеш с глупавата бележка. Мислех, че поне веднъж ще разбереш положението ми и ще си мълчиш, а ти разказа всичко на баща ми! Бях глупак да мисля, че всичко това е истина. Но бях,Грейс! Вече не съм същия!

-Защо дойде тук?! Защо идваш в стаята ми, като ме мразиш толкова?! Само за това ли дойде? За да ме нараниш отново и да ме обвиняваш в глупости? Толкова ли е лесно?! Не аз казах на майка ми за нас, а те ни бяха чули. Но теб това не те засяга, нали? Искаш да ме нараниш и си търсиш причина.!... Знаеш ли, Матю? Вече не ми пука.! Не ми трябваш. Писна ми да се унижавам, докато ти ми се присмиваш насреща! Ако до сега някога изобщо си ме познавал, върви си както направи преди четири години! Тръгни си и този път не се връщай, остави ме да живея макар нещастна. Бъди далеч от мен! Върви си! - казах му всичко в лицето. За пръв път бях толкова откровена с някого. Исках да си тръгне, защото с него ми беше трудно, но поне създавах желан от мен образ в главата си. Беше по-добре да си мисля, че му пука за мен дори да е далеч, от колкото да знам че се лъжа, докато е пред мен.