STEPBROTHER

25

-Тук ли ще останем? - попитах Матю, веднага щом влязох в малката едностайна къщичка. Той мълчеше, ядосвайки ме още повече. - Матю!?

-Не, Грейс! Дойдохме тук защото няма какво да правим и на колата ѝ няма нищо! - отвърна грубо.

-Попитах те като човек! Дължиш ми поне малко човечност!

-Аз ли ти дължа?! Аз?! Ти си луда! Май онази кола те е ударила наистина силно!

-Жива съм за твое съжаление! - озъбих му се.

-Виждам, за жалост! - отвърна, карайки ме да млъкна. Може би щеше да е по-добре ако наистина бях умряла. - Можеш да си лягаш!

-Ами ти? Къде ще спиш? - имаше само една стаята и едно единствено легло. Не изгарях от желание да спя с него, но нямаше начин.

-Ще спя в колата! - отвърна и тръгна да излиза от стаята.

Толкова ли ме мрази? Дори не иска да спи в една стая с мен, докато преди ме молеше да спи в стаята ми?

Изпитвах силно желание да заплача. Да се свлека на пода и да крещя на това колко съм безсилна срещу чувствата си. Сякаш всеки негов студен поглед ме ранява като нож в гърба. Причини ми такава болка, а се държи сякаш аз му го начуках. Преодолях гадното чувство и го спрях да излезе от стаята.

-Знам, че рано или късно щеше да се стигне до това. Ти щеше да ме зарежеш и да ме оставиш така, сякаш нищо не се е случило. Но се случи, Матю! Отново ме нарани и злепостави. Беше ми все едно за това какво ще кажат другите, но ти? Очаквах поне да си говорим след" раздялата ". Може би аз не исках да ти говоря и да си призная, малко или много, все още е така. Но ти?! Ти, Матю! Какво съм ти направила аз? Аз се влюбих, знаеш ли? Влюбих се в онзи дразнещ идиот, който ме заряза, когато имах нужда от него...

-Защо непрестанно ме лъжеш?Знам, че за теб тази връзка не значеше нищо! Използва ме за да накараш Наш да се заинтересува от теб! И успя! Не разбирам, щом знам каква роля игра, защо ти продължаваш да се правиш на актриса?!

-Не съм... Аз не съм те използвала за да накарам Наш да прави каквото и да е. Първо се съгласих, защото не исках да съсипеш връзката ми с Наш, както съсипа и всичко друго в живота ми. Но после аз се влюбих в теб, Матю. Ти бе толкова мил и винаги се грижеше за мен. Преди повече от три години ми разби сърцето, а преди два дни отново го направи, а аз продължавам да страдам за дистанцията в отношенията ни. Единственото, което исках онзи ден е да научиш как ме караш да се чувствам. Но ти ми показа, че не знача нищо за теб.

-Не аз те предадох, Грейс.

-Напротив, направи го. И продължаваш. Цял живот ти се заяжда с мен, наричайки ме Грейси и бъркайки се там където не ти е мястото, но аз нямах нищо против, защото бях същата влюбена глупачка! Отношението ти в последните два месеца ме накараха да си мисля, че ти.... Ти също може да изпитваш нещо към мен. Вероятно сгреших да си го мисля. Държах се с теб отдръпнато, защото не исках да ме нараниш отново. Но допускайки теб толкова близо до мен, не осъзнах, че аз сама се наранявам. Искам само да разбереш какво ми причинява с действията си....

-Наш ми изпрати снимки, на които се целувате. Имаше  дата и всичко. Ти ме излъга, Грейс. Не очаквай разбиране от мен.! - отвърна, оставяйки ме шокирана и излезе от стаята.