STEPBROTHER

31

Матю беше пред мен. Изглеждаше толкова... различно? Погледа му бе забит в мен, изучавайки ме. Дойде до нас и хвана ръката на Дерек, инстинктивно се отдръпнах назад.

-Здравей, Грейси. - каза, усмихвайки се леко. Това е някаква шега, нали? В момента спя и сънувам някакъв кошмар. Ще се събудя и всичко ще приключи. Но не стана така. Думите му се забиха в сърцето ми като острие. Толкова ли е лесно да зарежеш някого и след четири години да се появяваш точно, когато се чувства най-добре и да кажеш едно "Здравей"?!

-Какво правиш тук?

-Прибрах се! Не се ли радваш? - попита учуден. Той сериозно ли говори?

-Защо изобщо се върна? - казах тихо и се обърнах, тръгвайки към стаята си. Няма да плача! Няма да плача! Няма да плача! Защо тогава плача?! Може би защото се връща след четири години, казвайки ми едно глупаво "здравей". Прекарах цялата вечер в стаята си. Изпуснах тържеството на Дерек заради Матю.

Тъкмо щях да си лягам, когато някой почука на вратата. Казах "влез" и някой влезе. Мислех, че е майка ми, тъй като се бях изглегнала по корем, върху леглото си и не можех да видя кой е. Усетих ръка на гърбът си. Това беше той. Изправих се рязко, отдалечавайки се от него.

-Какво правиш в стаята ми?! - почти извиках. Точно сега не исках да го виждам.

-Дойдох да видя как си, също така да ти донеса торта. Не те видях да слизаш отново на партито. - Защо ли? - Това е рожденият ден на брат ни, Грейси! Не е добре за теб, да го пропускаш заради някакви глупави разправии с мен.

-Кажи ми, че се шегуваш! - отвърнах троснато.

-Сериозен съм, Грейс! И двама знаем, че това, което бе между нас трябваше да приключи. Просто аз реших да го направя, за да не те заболи...

-Да не ме заболи? Ти умът ли си изгуби?! - извиках.

-Изслушай ме! Това беше лудост и трябваше да спре!

-За това ли спа с мен? Защото беше лудост и трябваше да приключи?.. Знаеш ли как се чувствах аз на сутринта? Поне веднъж пукало ли ти е за някой друг освен за теб?!

-Знам как си се чувствала...

-Не знаеш нищо, Матю! - извиках. - Не знаеш какво е, да направиш такава крачка в живота си, с някого, на когото държиш истински. Да летиш високо и изведнъж да ти отрежат крилата?! Точно така се чувствах на сутринта след като се събудих сама!? Единственото, което ме крепеше бе мисълта за това, че може би наистина знача нещо за теб. Че си го направил, защото си изпитвал някакви чувства. Макар всичко, дори за малко се чувствах сякаш си се възползвал от мен, сякаш бях някакъв парцал! Опитвах се да не вярвам на тези свои мисли, защото вярвах, че не си такъв. Онази глупава, влюбена хлапачка се обаждаше в мен, изкривявайки болезнената истина. Лъжех сама себе си. Не исках да ме боли, когато разбера истината. Трябваше ми време за да разбера това, че си си тръгнал, не защото не можех да повярвам, а защото не исках! Но най-много ме заболя, когато разбрах, че си ме оставил! Имах надеждата, че за тези три години поне ще се върнеш. Дори за малко. На четвъртата година тя се изпари съвсем. Знаех, че няма да се върнеш. - започнах да снижавам гласът си. - Имах ти доверие, макар игрите, в които ме вкарваше. Вярвах ти, макар предателствата ти! Беше ми казал, че не си като Наш и никога не би ме оставил. Така е! Ти не си като Наш. Защото дори той не ме остави за разлика от теб! Поне да ми го беше казал в очите. Не да науча от баща ти...

-Съжалявам, Грейси. Не съм искал да те карам да се чувстваш така. Това беше грешка разбери! - затворих очите си, очаквайки гневът в мен да отмине, но ставаше все по-силен. - Ние сме брат и сестра, да се чукаме беше най-лошото нещо, което някога сме правили!

-Просто чукане... Това ли бях аз за теб? - попитах с насълзени очи. Мислех си, че някой ден ще се завърне и ще съжалява за постъпката си. Представях си го. Но не и така. Четири години живях в заблудата, че поне малко е изпитвал нещо към мен, а всичко се оказа просто секс за него. Променил се е. Много. Това вече не е моят Матю,а един непознат.

-Съжалявам, Грейс. Много бих искал да кажа "не", но не мога. Не е правилно...

-Кога стана такъв задник?! Ти не си никакъв за мен вече, Матю!

-Съжалявам, че ще го кажа, но така и трябва да бъде, Грейс... Надявам се някой ден да бъдем поне приятели. Не мога да ти дам нещо повече от това.

-Не искам да бъда това "повече" за теб. Искам си стария Матю. Онзи, който дори малко се интересуваше от мен. Какво стана с него? - зададох въпроса вече разплакана.

-Ти сама каза, че всичко беше игра.