Мама подготвяше закуската, докато аз и Матю бяхме в хола. Единственото, което чаках е планът ни да влезе в действие. Не съм спала цяла вечер и с Джак си поговорихме доста. Той наистина е много добър човек и до някъде съжалявам, че се получи така между нас. Той е наистина чудесен, и която и да бъде с него ще е късметлийка.
На вратата се позвъня точно както очаквах. Изправих се от мястото си и отворих вратата, скачайки в прегръдката на Джак.-Грейс, толкова ми липсваше. - каза той и ме целуна, погледа на Матю беше вперен в нас, докато отвръщах на целувката. Всичко това беше игра. Продължаваме да се правим на гаджета, защото Джак мисли, че Матю изпитва нещо към мен. Иска да го накарам да ревнува. Това е глупаво! Матю е намерил онази за привлекателна, вероятно е бил с нея от както ме заряза, едва ли мисли за мен по онзи начин. Той самият ми го каза! Само приятели.
-Извинявай, Грейс, но ако с гаджето ти имате намерение да правите нещо...го правете, когато сте на саме! - каза раздразнен Матю. Джак се усмихна и се извини, пускайки ме на дивана. Седна до мен и обви ръцете си около мен, прегръщайки ме. Усещах погледът на Матю върху нас и когато го погледнах той се направи, че не ни зяпа.
-Как си, Мат?-попита Джак.
-Бил съм и по-добре. - измърмори Матю. - Къде беше последните дни, Джак? Не съм те виждал наоколо!
-Бях със семейството си.
-Вероятно си ги запознал със гаджето си.?
-Трябва ли? - каза изнервен Джак.
-Щом толкова обичаш, Грейс би трябвало да го показваш!
-Какво намекваш, Матю? - прекъснах го.
-Не намеквам нищо, Грейси!-усмихна се с дразнещата си усмивка, наблюдавайки реакцията ми.
-Ще спреш ли да наричаш гаджето ми така!? - каза раздразнен Джак. Доста добре играе.
-Ами ако не спра какво ще ми направи гаджето ти, Грейси? Май има слаби нерви! - подигра се Матю.
-Нервите му са наред! Просто ти си твърде дразнещо същество! - озъбих се насреща му,а Джак се опитваше да не се усмихне.
-Недей със лошо, Грейси! - каза, наблягайки на стария ми прякор. - Не е честно двама срещу един!
-Вече не си сам, скъпи! - чу се гласът на приятелката му. Слизаше по стълбите, а аз погледнах Джак.
-Не искам да сме покрай тях! - прошепнах в ухото му.
-Едва ли е чак такава кучка? - отвърна той, макар да не можеше да я види тъй като стълбите бяха зад него.
-Да се хванем на бас! - предизвиках го, чакайки "мис съвършенство" да дойде при нас. Когато най-накрая успя да слезе по стълбите с високите си обувки седна в скута на Матю и го целуна. Не знам колко време бяха загубили, изяждайки се, когато най-накрая се отделиха един от друг и онази погледна към мен, усмихвайки ми се най-нахално.
-Ашли? - възкликна Джак, гледайки я объркано. Когато погледа ѝ попадна на Джак, глупава ѝ усмивка се изпари.
YOU ARE READING
STEPBROTHER
FanfictionПонякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...