Понякога ми се искаше да премахна усмивката му,а понякога търсех своята в неговата. Понякога ме дразнеше, но понякога ме разсмиваше. Постави много граници в живота ми, но ми показа колко от тях мога да премина. Научи ме да действам не с умът, а със...
Матю се прибра след полунощ. От къде знам ли? Бях будна и чаках да се прибере за да говорим. Чувствах го като приятел и исках да му споделя за това, което казах на Наш и какво мислех, докато не той ме прегръщаше.
Почуках на вратата му след няколко минути, но той не каза нищо. Почуках още няколко пъти, но нищо. Вероятно е заспал. Ще му разкажа утре сутринта. Дали е добра идея изобщо да му казвам? Ами ако ме отхвърли и отново ми се подиграе? Не мисля, че ще успея да живея врата до врата с него ако това се случи отново.
Не спах цяла вечер, представяйки си различни варианти за реакцията му и за жалост лошите бяха повече от добрите. Коремът ми бе на топка, а очите ме боляха. Исках да заспя, но просто не можех. Беше едва пет сутринта, когато вратата на стаята ми се отвори и Матю влезе, тръгвайки към банята. Изправих се от леглото си и по оправих косата си. След две минути той излезе и ме видя. Не каза нищо, просто ме подмина. Какво става? Може би му се спи или го боли главата. Определено имаше нещо странно. На сутринта дори не ме изчака, а тръгна. Трябваше да ходя пеша, но не това беше най-големият ми проблем. Чудех се какво става с Матю. Когато пристигнах в гимназията реших да го потърся,но не го видях никъде. Изпитвах силно желание да му кажа всичко, което чувствах към него в последните пет години.
Часовете минаваха и вече дойде обедната почивка. Всички се бяха събрали в салона, хранейки се. Вероятно и Матю беше там. Когато го видях с групичката си от известни приятели се запътих към него. Докато стигна до Матю, Наш хвана ръката ми, усмихвайки се. Имаше нещо странно в усмивката му.
-Грейс, по-добре не отивай при него. Не ти трябва! - думите му ме объркаха, но въпреки това щях да отида. Отблъснах ръката му и продължих към групата на Матю.
-Хей. - казах и хванах ръката му, но той ме учуди, отблъсквайки я. Гледах го объркано, докато той изричаше няколко думи. Тези думи макар и малко, накараха сърцето ми да се разкъса на две.
-Късам с теб. Това беше краят, Грейс. - каза, след което се обърна продължавайки разговорът си със Сам. Аз като някаква глупачка продължих да стоя зад него, опитвайки се да осмисля какво стана току-що. Огледах се наоколо и повечето погледи в столовата бяха забити в мен. Някои весели, други объркани,намираше се и такива които излъчваха съжаление. Не исках съжалението на никого. Аз сама съм си виновна. Винаги се хващам на едни и същи номера. Никога не се научих да не вярвам на сърцето си...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
