STEPBROTHER

49

Бях в стаята си, лежейки на старото си легло, докато ръцете на Наш си почиваха на кръста ми. Все още се притеснявах Матю да не спомене нещо на Майк. Бяхме само аз и Наш, тъй като Майк не пожела да се отдели от баба си и дядо си. Обърнах се към Наш, за да разбера дали спи, но и той все още беше буден.

-Защо не спиш, сладурче? - попита той, целувайки челото ми.

-Притеснявам се за Майк. - признах си. - Не искам да разбира, че Матю е негов баща.

-Знаеш, че някой ден ще разбере сам.

-Да, знам, но не искам той да стане като баща си. Безчувствен задник и използвач, не поемащ отговорност.

-Не мисля, че ще му каже. Смятам, че каза онези неща само за да те ядоса. - опита се да ме успокои.

-Ами ако не е?

-Грейс, не вярвах, че си толкова голяма песимистка. - пошегува се той. Усмихнах се и слях устните ни.

-А ти защо си буден? - попитах и аз.

-... Гладен съм. - отвърна тихо, карайки ме да се разсмея.

-Защо не отидеш да хапнеш нещо? - попитах, все още смеейки се.

-Ти ще ми се подиграваш. - каза като малко дете,карайки ме да се засмея още по-силно.

-Обещавам, няма да се смея. - казах, усмихвайки се широко. Той ме наблюдаваше няколко минути, преди да разбере, че наистина няма да му се смея. Прегърна ме силно и целуна бузата ми. Изминаха още десетина минути и вече започнах да се унасям. Чух гласът на Наш, но не обърнах внимание какво точно каза. Усетих как леглото се размърда. Вероятно отива да хапне нещо. Обърнах се на другата страна и позволих на умората и напрежението да напуснат тялото ми, правейки път на покоя в сънищата ми.

Който не траеше дълго. Усетих груби мъжки ръце около кръста си,карайки ме да се обърна към него. Все още очите ми бяха затворени, а тялото отпуснато, опитвайки се да разбере какво всъщност се случва. Мислех, че Наш се е развълнувал твърде много, но когато започна да оставя мокри следи по вратът ми осъзнах, че това може би не е той. Опитах се да отворя очите си, но усетих силна умора. Докосванията му ставаха все по-груби, карайки ме да се мръщя. Започнах да шавам и да се опитвам да отблъсна Наш, но той не ми позволи. Хвана здраво ръцете ми и продължи да ме опипва. Започнах да се гърча под него, но той не спираше.

-Наш, не сега. Моля те, изморена съм. - мрънках тихо.

-Бяхме си толкова добре, но онзи се намеси. Той не те заслужава, Грейси. Не заслужава целувките ти, не заслужава тялото ти. Запомни едно! Аз съм най-доброто, което можеш да имаш и ще направя всичко възможно за да си те върна.... Спокойно, Грейси! Ще ти припомня какво е истински мъж. - Чух гласът му и цялата потръпнах, усещах силен мирис на алкохол. Това не беше Наш. Дадох всичко от себе си за да отворя очите си и да избутам Матю от себе си, но той се беше напил и продължаваше с действията си, причинявайки ми болка. Опитах да викам, но сякаш гласът ми го нямаше. Едва, когато той бе премахнат от мен успях да помръдна. Изправих се в седнало положение и заплаках, наблюдавайки как Наш удря Матю. Сякаш ми ставаше нещо, не можех да направя каквото и да е. Сълзите падаха от очите ми, а умората която изпитвах по-рано стана неудържима, карайки ме да затворя очите си и да се отпусна.